Дмитрий Глуховски - Здрач

Обаче съблазънта да се тълкува пророчеството и да се изчислява точният ден на края на света посредством тази книга е греховен и пагубен; и че както е станал той веднъж причина за падението на империята на маите, също така може да въведе в изкушение, а после да обърне на пепел империите на бъдещето, а даже и всички, живеещи на земята хора. Човекът е слаб, страхлив и любопитен, затова такива знания за него са опасни.

Че тогава попитах аз жреца, не е ли попаднала светата книга в ръцете на нечестивия монах, брат Хоакин, когато той разграби индианския храм в Калакмул. И че той ме утеши, и ми обясни, че в осквернената от войниците пирамида е била фалшива книга, на вид подобна на търсения манускрипт, ала лъжлива и празна.

Че го попитах аз също така, защо той ми предаде всичко на мен, чужденеца, тази тайна, за която не знаят мнозина от синовете на неговия народ. И че той ми възрази, и ми призна, че индианската богиня Иш–Чел не е съблаговолила да му изпрати син и в измирането на рода свой той виждал знак за измирането на маите. Че са му донасяли вести за брадати хора иззад морето и за техните чудесни лодки, и за гръмоподобното им оръжие, и за доблестта им в сраженията. Че всичко това пробудило у него любопитството и помолил той великия Ицамна да му открие истината за тези хора. И че той му изпратил видение, в което брадатите хора подчинили земята на маите и на ацтеките, и на прочие народи, и управлявали голяма част от света.

И че тогава решил пазителят на книгата, че не може да отнесе със себе си в гроба тайната за края на света, само защото той няма син; също така и народът му трябва да я предаде на друг народ, ако сам не е оставил след себе си наследници. И че когато решил той така, взел да се моли на своите божества, сред които били и богът на смъртта Ах-Пуч, и богът на слънцето Ах-Кинчил, и самият Ицамна, и питал правилен ли е неговият замисъл. И му се явило знамение, което укрепило вярата му в това.

Че се случило това преди няколко месеца и че оттогава, осланяйки се на волята на индианските богове, този жрец търпеливо очаквал тяхната помощ, докато Ицамна не ме положи в своя сенот, отрекъл се от моя живот. Че според неговото разбиране аз съм бил предназначен от боговете, за да приема от него древния ръкопис и да направя така, че да го опазя от тлен и забвение.

Че третият мой въпрос към него беше, как ще се разбере кога ще настане истинският ден на Страшния съд и какво ще е причина за него. Че тогава се усмихна жрецът и ми каза на мене, че брадатите хора също са слаби и любопитни, както и неговите съплеменници; и че новите изчисления, които правил неговият баща, дават на света още около шестстотин и трийсет цолкина, което по наша сметка съставлява четиристотин и петдесет години. Че той обаче отново ме предупреди за съблазънта да се пресмята точният час на края на света, защото това дело не е человеческо, а божествено.

И ми каза той, че земята ще загине тогава, когато умре Ицамна — отецът и старейшината на индианските богове, премъдрият властител на днешния свят, който го е измислил и така го е сътворил.

И че предзнаменование за края на света ще стане немощта на този бог, от която и светът ще почне да се тресе.

И че тогава ще затвори той очи за последен път, и ще се потопи светът във вечна тъма.

И че когато започнат предсмъртните му гърчове, ще се нагъне цялата земя от страшното сътресение на почвата, и от рушенето на планините, и от буйството на моретата.

И тогава ще настъпи краят.

Такива са подробните обстоятелства на моя поход към древния град Калакмул и придобиването от мен на удивителния свитък, който аз пазя и до този ден, и заради описанието на който започнах аз настоящия отчет. За прочие неща — и за завръщането в Мани, и за разобличението от мен на замислите на отец Де Ланда, и за днешното местонахождение на Книгата аз вече разказах в Глава Първа на този отчет, и да го повтарям считам за излишно.

В непрестанното очакване на предречения ден,

И това е всичко?!

Тропическият смерч, който бушуваше в главата ми през цялото време, докато четях заключителната част от повествованието на Луис Каса дел Лагарто, изтръгна от ръцете ми последния лист, но аз още дълго седях, без да смея да помръдна, не вярвайки, че конкистадорът няма какво повече да каже.

И тогава чух как с изкусителни прещраквания се напасват в жлебовете разпокъсаните части на тази невероятна история и се превръщат в едно цяло.