Морис Дрюон - Законът на мъжете

Жана на няколко пъти влизаше в покоите на Филип, за да го накара да се любува било на някоя красива тъкан, било на съвършената изработка.

— Драги ми господарю, любими! — възкликваше тя. — Колко щастлива ме правите!

Колкото и малко да беше склонна към външни излияния, очите и неволно се пълнеха със сълзи. Беше зашеметена от собствената си съдба, особено когато си спомнеше неотдавнашните дни, прекарани в затвора в Дурдан. Какъв чудотворен обрат на съдбата само за година и половина! Тя си мислеше за мъртвата Маргьорит, за сестра си Бланш Бургундска, все още затворена в замъка Гаяр… „Горката Бланш, тя толкова обичаше украшенията!“ — мислеше си, докато изпробваше златен колан с инкрустирали рубини и смарагди.

Филип беше загрижен и възторжените изблици на жена му като че ли още повече помрачаваха настроението му. Той преглеждаше сметките с главния ковчежник.

— Много се радвам, миличка, че това ви радва — каза й той най-сетне. — Виждате ли, аз следвам примера на баща си, който, както сама знаете, беше много умерен в личните си разходи, но никак не се скъпеше, когато се касаеше до кралското величие. Показвайте на воля тези красиви дрехи, защото те са колкото ваши, толкова и за народа, който ви ги дава с труда си, и ги пазете добре, защото скоро няма да имате други такива. След коронацията ще трябва да пестим.

— Филип — попита го Жана, — няма ли да направите нещо за сестра ми Бланш в един такъв ден?

— Направих вече. Към нея отново ще се отнасят като с принцеса, само че тя няма да излезе извън стените на замъка, в който е затворена. Трябва да има известна разлика между нея, която е съгрешила, и вас, Жана, която винаги сте била чиста и несправедливо обвинена.

В погледа му към нея, докато произнасяше тези думи, се четеше повече загриженост за кралската чест, отколкото увереност на влюбен.

— Освен това мъжът й ми създава само неприятности в този момент — добави той. — Много лош брат имам в негово лице!

Жана разбра, че би било напразно да настоява и че би било по-изгодно за нея да не се връща на този въпрос. Тя се оттегли и Филип пак се зае с проучването на дългите листове, отрупани с цифри, които му представяше Жофроа дьо Фльори.

Разходите не се свеждаха само до дрехите на краля и кралицата. Разбира се, Филип беше получил и няколко подаръка. Така например Мао бе подарила моарето за роклите на дъщерите им и за малкия Луи-Филип.

Ала кралят беше длъжен да облече в нови дрехи петдесет и четиримата си сержанти и техния командир, Пиер дьо Галар, началник на стрелците с арбалет. Всеки от шамбеланите — Адам Ерон, Робер дьо Гамаш, Гийом дьо Сьориз — бяха получили по десет аршина раиран плат от Дуе, за да си ушият нови туники. Началниците на ловджийската свита Анри дьо Мьодон, Фюран дьо ла Фуай, Жано Малжьонест бяха получили нови снаряжения, както и всички стрелци. И тъй като след коронацията щяха да посветят в рицарство двадесет благородника, това означаваше още двадесет одежди! Тези нови дрехи бяха традиционни подаръци и обичаят изискваше само кралят да прибави към ковчежето с мощите на свети Дьони една златна лилия, осеяна със смарагди и рубини.

— Всичко колко? — попита Филип.

— Осем хиляди петстотин четиридесет и осем ливри, тринадесет су и единадесет дьоние, сир — отговори ковчежникът. — Може би ще поискате контрибуция по случай радостното събитие?

— Моето възкачване на трона ще бъде по-радостно, ако не налагам нови данъци. Ще се справим по друг начин — каза кралят.

Точно в този момент съобщиха за граф дьо Валоа. Филип вдигна ръце към тавана.

— Ето какво забравихме в сметките си. Ще видите, Жофроа, ще видите! Този чичо ще ми струва сам по-скъпо от десет коронации. Идва да се пазари с мен. Оставете ме сам с него.

Ах, колко блестящ беше монсеньор дьо Валоа! Целият в бродерии, дантели, двойно по-обемист поради дебелите кожи, под които се виждаше обшита със скъпоценности дълга роба! Ако жителите на Реймс не знаеха, че новият владетел е млад и слаб, те биха взели този феодал за самия крал.

— Скъпи племеннико — поде той, — ето ме доста угрижен… доста угрижен за вас. Зет ви, английският крал, няма да дойде.

— Кралете отвъд Ламанш отдавна вече не присъствуват на нашите коронации, чичо — отвърна Филип.

— Вярно, само че някой техен роднина или някой висш благородник от двора, им присъствува като представител на Гийенския херцог. А Едуард не е изпратил никого. По този начин иска да заяви, че не ви признава. Фландърският граф, когото мислехте, че сте смекчили с договора от месец септември, също не е тук, нито пък Бретанският херцог.