Морис Дрюон - Законът на мъжете

Той се изсмя гръмко, седна на един дъбов стол, който изпращя под тежестта му и като че ли едва тогава забеляза Гучо.

— Ами вие, хубавецо, как върви любовта? — попита той: това обръщение беше равнозначно на „добър ден“ в неговата уста.

— Любовта ли? Да не говорим, монсеньор! — отвърна Гучо, недоволен от този по-бурен изблик на гняв, който бе пресякъл неговия.

С многозначителна гримаса Толомей даде на граф д’Артоа да разбере, че този сюжет никак не е уместен.

— Че какво! — извика д’Артоа с обичайната си нетактичност. — Някоя красавица ви е изоставила? Дайте ми бързо адреса й и отивам право при нея! Хайде, не правете такова печално лице. Всички жени са развратници!

— О, да, точно така, монсеньор! Всичките, до една!

— Какво тогава?… Да се забавляваме поне със същинските развратници! Банкере, трябват ми пари! Сто ливри. И ще отведа племенника ти да вечеря с мен, за да прогоня от главата му тези черни мисли. Сто ливри!… Да, да, зная, дължа ви вече много и си казвате, че никога няма да ви платя, но грешите. Много скоро ще видите Робер д’Артоа по-могъщ, откогато и да било. Нашият Филип може да нахлупи короната чак до носа си; бързо-бързо ще му я сваля. Защото ще ти кажа нещо, което струва повече от сто ливри и ще ти бъде особено полезно, за да знаеш на кого даваш заем… Как се наказва цареубийството? С обесване, отсичане на главата, разчекване? Скоро ще присъствувате на забавно зрелище: дебелата ми леля Мао, гола като уличница, дърпана от четири коня, като мръсните й черва ще се валят в праха. А онази невестулка, зет й, ще й прави компания! Ще бъде жалко само, че няма да може да ги изтезават два пъти. Защото тези престъпници са убили двама крале! Нищо не казах, докато бях в Шатле, за да не дойдат някоя нощ да ми източат кръвта като на прасе. Но ме държаха в течение. Лорме… все моят Лорме. Ах, какъв славен човек!… Слушайте.

След толкова седмици принудително мълчание страшният бъбривец си наваксваше сега и си поемаше дъх, само за да може да говори още.

— Слушайте внимателно — продължи той. — Първо: крал Луи конфискува владенията на Мао в Артоа, където моите привърженици надигат глава. Тутакси Мао го отравя. Второ: за да се подсигури, Мао поддържа кандидатурата на Филип за регент срещу Валоа, който е готов да защити правата ми. Трето: Филип пробутва своя правилник за наследяване на короната, който изключва жените, но не и при наследяване на феодално имение, нали ви е ясна картинката? Четвърто: след като е утвърден за регент, Филип може да свика войска, за да ме изгони от Артоа, макар че вече почти изцяло това графство беше в мои ръце. Да не съм луд? Предавам се сам. Но кралица Клеманс ще ражда. Искат да имат свобода на действие. Бутат ме в затвора. Пето: кралицата ражда син. Малка грешка! Затварят Венсен, скриват детето от бароните, разпространяват слуха, че не е жизнеспособно, свързват се с някаква акушерка или дойка, която заплашват или подкупват, и убиват и втория крал. После отиват да се коронясат в Реймс. Ето, приятели, как се печели корона. И всичко това само за да не ми върнат моето графство!

При думата „дойка“ Толомей и Гучо се спогледаха тревожно.

— Това са неща, които всеки си мисли — завърши д’Артоа, — но никой не смее да изкаже високо, понеже липсват доказателства. Но затова пък аз имам! Сега ще изкарам на бял свят дамата, доставила отровата. А после ще трябва да принудят Беатрис д’Ирсон, която е била помощничка на дявола в тази хубава игра, да попее мъничко в дървените обувки. Време е да я приключим, иначе, виж, че всички сме отишли.

— Петдесет ливри, монсеньор, мога да ви дам само петдесет ливри.

— Скъперник!

— Само толкова мога!

— Така да е. Ще има да ми даваш още петдесет. Мао ще ти плати всичко, ведно с лихвите!

— Гучо — каза Толомей, — ела да ми помогнеш да отброим петдесет ливри за монсеньора.

И той отиде в съседната стая с племенника си.

— Вуйчо, мислите ли, че има нещо вярно в това, което разправя?

— Не зная, момчето ми, не зная; Но ми се струва, че съвсем основателно искаш да заминеш. Не е хубаво да се забъркваш прекалено в тази история, която не мирише на хубаво. Необяснимото държане на Бувил, внезапното бягство на Мари… Вярно е, че не можем да вземаме за чиста монета всички бълнувания на този лудньо. Но често съм забелязвал, че налучква истината, когато става въпрос за злодеяния. Той е майстор в тях и отдалеч ги надушва. Припомни си прелюбодеянието на принцесите. Нали пак той го бе открил и ни бе обадил за него. Твоята Мари… банкерът разпери в недоумение ръце — може би не е толкова наивна и искрена, колкото изглеждаше. Явно тук се крие някаква тайна.