Морис Дрюон - Законът на мъжете

— Защо пък това?

— За да му заповядам да измени списъка за даренията, който трябва да подпечатам утре по случай радостното възкачване, тъй като вие фигурирате на челно място за… сто хиляди ливри.

Внезапният удар с шпага беше нанесен. Валоа стоеше съвсем слисан, с разперени ръце.

Филип разбра, че е спечелил, и колкото и скъпо да му струваше тази победа, той с мъка се въздържа да не се усмихне пред изражението на чичо си. Впрочем Валоа бързо се измъкна от неудобното си положение. Филип бе прекъснал гневния му изблик, но чичо му пак избухна. Гневът беше за него средство да обърка логиката на събеседника си, когато собствената му логика не беше особено силна.

— Най-напред цялото зло идва от Йод! — крясна той. — Много го упреквам и ще му пиша! И каква нужда имаха Фландърският и Бретанският граф да вземат неговата страна и да не се отзоват на поканата ви? Когато кралят ви кани да държите короната му, идвате! Не дойдох ли аз! Тези барони наистина превишават правата си. По този начин наистина има опасност властта да премине у дребните васали и буржоата. Колкото до Едуард Английски, какво доверие може да има човек в мъж, който се държи като жена? Затова аз ще застана до вас, за да им дам пример. А това, което сте решили да ми дадете, племеннико, приемам от чувство за справедливост. Защото справедливо е тези, които са верни на краля, да бъдат третирани различно от онези, коита му изменят. Вие управлявате добре. Това… дарение, което е за мен проява на вашето уважение към мен… кога ще го подпишете?

— Сега, чичо, ако искате… но с утрешна дата — отвърна крал Филип V.

За трети път и все с пари беше успял да сложи намордник на Валоа.

— Крайно време беше да ме коронясат — каза Филип на своя ковчежник, когато Валоа си отиде, — защото ако трябваше да споря още, следващия път щеше да ми се наложи да продам кралството.

И тъй като Фльори се изненада от огромната обещана сума, Филип добави:

— Не се тревожете, Жофроа, не се тревожете. Не съм уточнил кога ще му бъде дадено това дарение. Той ще го получи на малки части… Но ще може да прави заеми срещу него… А сега да отидем да вечеряме.

Церемониалът изискваше след вечеря кралят заедно със служителите си и със съвета на канониците да отиде в катедралата, за да се вглъби в себе си и да се помоли. Църквата беше вече съвсем готова, със закачени по стените гоблени, стотици закрепени свещи и издигната естрада в хора. Филип не се моли дълго, но затова пък, доста подробно се осведоми още веднъж за ритуала и жестовете, които трябваше да направи. Провери дали страничните врати се затварят добре, както и дали са взети необходимите мерки за безопасност и се заинтересува къде ще стоят присъствуващите.

— Перовете лаици и членовете на кралското семейство, както и висшите сановници ще бъдат на естрадата — му обясниха. — Конетабълът остава до вас. Канцлерът ще стои до кралицата. Тронът срещу вашия е за реймския архиепископ, а столовете, разположени около главния олтар, са за църковните перове.

Филип обходи естрадата с бавни крачки, като изглади с крак обърнатия ъгъл на един килим.

„Колко странно! — казваше си той. — Миналата година бях на същото това място за коронацията на брат си… Но изобщо не бях обърнал внимание на всички тези подробности.“

Той приседна за малко, но не на кралския трон. Някакъв суеверен страх му попречи да го използва още отсега. „Утре… утре ще бъда наистина крал.“ Помисли си за баща си, за поредицата прадеди, които го бяха предшествували в тази църква. Спомни си за брат си, за отравянето му, в което той нямаше пръст, но сега има такава изгода, спомни си другото престъпление, извършено над едно дете, пак не по негова заповед, но с безмълвното му съучастничество… Помисли си за смъртта, за собствената си смърт и за милионите хора, свои поданици, за милионите бащи, синове, братя, които щеше да управлява дотогава.

„Всички ли приличат на мен, престъпни, ако се яви случай, невинни само привидно и готови да прибягнат към злото, за да осъществят амбициите си? Все пак, докато бях в Лион, аз желаех само да бъда справедлив. Така ли беше наистина? Толкова ли ненавистна е човешката природа, или кралската власт ни прави такива? Да се видиш до такава степен нечист и омърсен, това ли е данъкът, който плащаш, за да царуваш?… Защо бог ни е създал смъртни, щом смъртта ни прави противни със страха от нея и с възможността да я използваме?… Може би тази нощ ще се опитат да ме убият.“

Той гледаше високите сенки, които трептяха по стените между стълбовете. Не изпитваше разкаяние, но и не се чувствуваше щастлив.