Морис Дрюон - Законът на мъжете

— Зная, чичо, зная.

— Колкото до Бургундския херцог, да не говорим: сигурни бяхме, че няма да се отзове. Но затова пък майка му, леля ни Анес, пристигна преди малко в града и не вярвам да е дошла, за да ви окаже подкрепа.

— Зная, чичо, зная — повтори Филип. Непредвиденото пристигане на последната дъщеря на Луи Свети безпокоеше Филип повече, отколкото той си даваше вид. Най-напред беше помислил, че херцогиня Анес е дошла да води преговори с него. Но тя съвсем не бързаше да се яви, а и той бе решил да не прави първата крачка. „Ако народът, който ме приветствува, когато се появя, знаеше с колко враждебност и заплахи съм окръжен!“ — казваше си той.

— Така че от перовете лаици, които утре трябва да държат короната ви, засега няма нито един — поде Валоа 15.

— Има, чичо, има. Забравяте графиня д’Артоа и …самия себе си.

Валоа рязко сви рамене.

— Графиня д’Артоа! — извика той. — Жена да държи короната, когато лично вие, Филип, дължите правата си именно на изключването на жените!

— Да държиш короната не значи да я сложиш на главата си — каза Филип.

— Дали наистина Мао е подпомогнала възкачването ви на трона, че я възвеличавате така? Ще дадете още повече храна на клюките, които се разнасят. Нека не се връшаме към миналото, Филип, но не беше ли редно Робер да представлява Артоа?

Филип се престори, че не е обърнал внимание на последните думи на чичо си.

— Тъй или иначе църковните перове са налице — каза той.

— Тук са, тук са… — каза Валоа, като размаха отрупаните си с пръстени пръсти. — Вече са само пет от шест. И какво мислите ще направят тези църковни перове, когато видят, че от цялото кралство се вдига само една ръка — и при това чия? — за да ви короняса?

— Но чичо, нима считате себе си за нищо?

Сега Валоа на свой ред не отговори на въпроса му.

— Брат ви също ви е сърдит — каза той.

— Защото навярно Шарл — отговори кротко Филип — още не знае, мили ми чичо, колко сговорни сме ние двамата и може би си въобразява, че ви прави услуга, като действа против мен… Но успокойте се. Съобщиха за неговото идване и той ще бъде тук утре.

— Защо не му дадете веднага перската титла? Баща ви направи това за мен, а и брат ви Луи — за вас. Така няма само аз да ви поддържам.

„Или само вие да, ми изменяте“ — поправи го мислено Филип и поде:

— За Робер или за Шарл сте дошли да пледирате, чичо, или искате да ми кажете нещо за себе си?

Валоа замълча, настани се по-удобно в креслото и се загледа в диаманта, който блестеше на показалеца му.

„Петдесет… или сто хиляди — питаше се Филип. — За другите пет пари не давам, но той ми е необходим и го знае. Ако откаже и вдигне скандал, рискувам да отложа коронясването.“

— Племеннико — каза най-после Валоа, — сам виждате, че не се цупя и дори похарчих много пари за нов костюм и прочее, за да ви почета. Но като виждам, че другите перове ги няма, мисля, че и аз трябва да се оттегля. Какво ли биха казали, ако ме видят единствен до вас? Направо, че сте ме подкупили.

— Много бих съжалявал, чичо, много бих съжалявал. Но какво искате? Не мога да ви принудя да направите нещо, което ви е неприятно. Може би е дошло време да се откажем от обичая, според който перовете трябва да подвигнат короната…

— Какво говорите, племеннико! — извика Валоа.

— …и ако е необходимо съгласие с избор — продължи Филип, — то да се иска не от шестима барони, а от народа, чичо, който доставя хора за войската и парични средства за хазната. Това именно ще бъде задачата на Щатите, които ще свикам.

Валоа не можа да се сдържи и като скочи от креслото, се разкрещя:

— Вие богохулствате, Филип, или сте напълно заблуден! Виждало ли се е някога монарх, избран от поданиците си? Чудесна новост ще бъдат вашите Щати! Те изхождат направо от идеите на Марини, който беше от долен произход и толкова навреди на баща ви. Уверявам ви, че ако постъпите така, след петдесет години народът няма да има нужда от нас и ще избере за крал някой буржоа, доктор от съда или даже колбасар, забогатял от кражби. Не, племеннико, не. Този път наистина съм твърдо решен. Аз няма да държа короната на крал, който сам се е провъзгласил за такъв и свръх това иска тази корона скоро да стане достояние на селендури!

Цял пламнал, той се разхождаше с широки крачки. „Петдесет или сто хиляди — продължаваше да се пита Филип. — С коя цифра да го пронижа?“

— Така да бъде, чичо, недейте да държите каквото и да било — каза той. — Само че позвелете ми да извикам веднага моя ковчежник.