Морис Дрюон - Законът на мъжете

— Не бих се учудила — заяви дам Елиабел. — Най-сетне да са си спомнили за нашите заслуги и за вярната ни служба на кралството от двеста години насам. Струва ми се, че новият крал знае къде ще намери истински доблестни мъже! Вървете, деца мои. Стъкмете се колкото може по-добре и побързайте да отидете там. Трябва все пак да има малко справедливост на небето и това ще ни утеши за позора, който ни навлече сестра ви.

Тя още не се беше напълно възстановила от боледуването си през лятото. Беше натежала, липсваше й вече някогашната пъргавина и авторитетът й се проявяваше само в заяждане с прислужницата. Изоставила бе управлението на имението на синовете си, но и това не му помогна особено.

Така че двамата братя тръгнаха на път, изпълнени с амбициозни надежди. Конят на Пиер така силно сумтеше, когато пристигнаха във Венсен, че имаше опасност това да е последното му пътешествие.

— Трябва да поговоря по важни въпроси с вас, млади месир — им каза Бувил още щом ги прие.

И им предложи вино с подправки и разни сладка.

Двамата младежи седяха на крайчеца на столовете си като селски хлапаци и едва се осмеляваха да допрат до устните си високите сребърни чаши.

— Ах, ето че минава кралицата — забеляза Бувил. — Използва ясното време, за да вземе малко въздух.

Двамата братя с разтуптени сърца протегнаха шии, за да зърнат през зеленикавите стъкла едно видение в бяло с широка наметка, което бавно пристъпваше, следвано от няколко прислужници. После се спогледаха, поклащайки глава. Бяха видели кралицата!

— Искам да поговорим за младата ви сестра — поде Бувил. — Разположени ли сте да я приберете пак у вас? Трябва най-напред да ви уведомя, че тя кърмеше детето на кралицата.

И той им обясни само с няколко думи онова, което трябваше да знаят.

— Имам една добра новина за вас — продължи той. — Италианецът, от когото тя беше забременяла… да, тя не иска вече да го види, никога. Осъзнала е грешката си. Разбрала е, че едно момиче с благородна кръв не може да се принизи да стане жена на ломбардец, колкото и привлекателен да е външно. Защото не може да се отрече, че той е приятен младеж и с буден ум…

— Но в крайна сметка обикновен ломбардец — прекъсна го госпожа дьо Бувил, която този път присъствуваше на разговора, — човек, на когото не може да се разчита, нито да се вярва, както впрочем той сам доказа.

Бувил наведе глава.

„Ето! И на теб трябва да изменя, приятелю Гучо, мой мили спътнико! Нима трябва да свърша дните си, като се отричам от всички, които са изпитвали приятелски чувства към мен?“ — мислеше си той и млъкна, като остави на жена си грижата да проведе докрай акцията.

Братята бяха малко разочаровани, особено по-големият. Бяха очаквали какви ли не чудеса, а ето че пак ставаше дума само за сестра им. Никога ли няма да им се случи нещо, което да не е свързано с нея? Те едва ли не й завиждаха. Дойка на краля! И такива високопоставени лица като първия шамбелан се интересуват от съдбата й! Кой би могъл да си представи това?

Неспирното бъбрене на госпожа дьо Бувил не им оставаше време да размислят.

— Дълг на всеки християнин — казваше госпожа дьо Бувил — е да помогне на разкаялия се грешник. Покажете се добросърдечни благородници. Кой знае дали божията воля не се прояви в обстоятелството, че сестра ви роди точно когато трябваше, за съжаление без голяма полза, защото малкият крал умря. Но тъй или иначе тя му се притече на помощ.

За да засвидетелствува признателността си кралица Клемане щяла да отпусне на детето на дойката ежегодна рента от собственото си имущество, възлизаща на петдесет ливри. Освен това веднага ще бъде направено дарение от триста ливри. Сумата беше приготвена в голяма бродирана кожена чанта.

Двамата братя Кресе не можаха да скрият вълнението си. Цяло богатство им падаше от небето, възможност да поправят порутената оградна стена на замъка си, да се хранят доволно цялата година и най-сетне изгледи да си купят бойни доспехи и да въоръжат неколцина от селяните си като оръженосци, за да могат да се появят с чест, когато ги свикат под знамената! Щеше да се заговори за тях по бойните полета!

— Искам да ме разберете правилно — уточни госпожа дьо Бувил. — Тези дарения се правят за детето. Ако се отнасяте зле с него или ако му се случи нещастие, доходите естествено ще секнат. Обстоятелството, че то е млечно братче на краля, му придава достойнство, което сте длъжни да уважавате.

— Естествено, естествено, ясно ми е… Щом Мари се разкайва — каза брадатият брат като вложи известна превземка в бързото си съгласие — и щом опрощението й ни се предлага от толкова висшестоящи лица като вас, месир, госпожо, ние сме длъжни да я приемем с отворени обятия. Закрилата на кралицата заличава прегрешението й. И дано никой занапред, благородник или вилан, не си науми да се подбива с нея пред мен. Ще му отиде главата.