Морис Дрюон - Законът на мъжете

И той изчезна с парчето плат под мишница, за да се посъветва с жена си.

— Съпругът пристига — каза й той.

— Какъв съпруг? — изненада се госпожа дьо Бувил.

— Съпругът на дойката!

— Че тя не е омъжена!

— Изглежда, че е била! Изглежда, че е била! Дойде Толомей.

— И какво иска?

— Момичето да излезе от манастира.

— Кога?

— Не зная, но скоро.

— Гледай да узнаеш и не обещавай нищо.

Бувил се върна при госта си.

— Та казахте, значи, месер Бувил?

— Казах, че племенникът ми Гучо пристига, за да вземе от манастира, където имахте добрината да ги приютите, жена си и детето си. Сега те вече няма от какво да се боят. Гучо носи препоръка от светия отец и поне за известно време ще се установи в Авиньон… Мен обаче много би ми се искало да ги задържа при себе си. Знаете ли, че още не съм видял внучето, което ми се е родило! Пътувах напоследък, обикалях канторите си и узнах тази новина от едно много радостно писмо на младата майка. Онзи ден, щом се върнах, пожелах да я видя. Но в манастира на ордена света Клара се натъкнах на затворени врати.

— Е да, правилникът там е много строг — отвърна Бувил. — Пък и по ваше искане бяхме дали стриктни нареждания.

— Но нали нищо лошо не се е случило?

— Не… не, месер, нищо, доколкото зная. Щях веднага да ви предупредя. Кога пристига племенникът ви?

— Чакам го след два-три дни.

Бувил го погледна уплашено.

— Още веднъж ви моля да ме извините — каза той, — но внезапно си спомних, че кралицата ме беше пратила да взема нещо, а не й го занесох. Веднага се връщам.

И той пак се измъкна.

„Болестта го е ударила явно в главата — помисли си Толомей. — Голямо удоволствие наистина да разговаряш с човек, който час по час хуква нанякъде! Дано сега пък не ме забрави мен тука!“

Той приседна върху един сандък и се зае да приглажда кожата на ръкавите си.

— Ето ме! — обади се Бувил, като се показа изпод една тежка завеса. — Разказвахте ми за племенника си, нали? Знаете ли, той съвсем ме спечели. Какъв прекрасен спътник беше по време на пътуванията ни в Неапол! Неапол… — повтори той и се разнежи. — Нима можех да предположа тогава!… Горката кралица! Горката кралица!

Той се отпусна върху сандъка до Толомей и избърса с грубите си пръсти сълзите, събудени от спомена.

„И таз добра! Сега пък се разхленчи!“ — помисли си банкерът и прибави гласно:

— Не ви казах нищо за случилите се напоследък нещастия. Представям си колко много са ви разстроили. Мислех си все за вас.

— Ах, Толомей, да знаехте само!… Беше много по-лошо, отколкото бихте могли да си представите! Самият демон се намеси…

Зад гоблена на стената се чу леко изкашляне и Бувил рязко прекъсна опасните си откровения.

„Виж ти! Някой ни подслушва“ — каза си Толомей й побърза да добави:

— Все пак в тази голяма горест имаме поне една утеха: добрият ни крал.

— Безспорно, безспорно, имаме добър крал — повтори Бувил не особено възторжено.

— Опасявах се — поде банкерът, като се опита да завлече събеседника си по-далеч от подозрителната завеса — да не би новият крал да има лошо отношение към нас, ломбардците. Ни най-малко. Изглежда даже, че е поверил събирането на данъците в някои сенешалства на хора от нашите сдружения… Колкото до моя племенник, който, трябва да кажа, е работил много добре, бих искал да го възнаградя за усилията му, като завари хубавицата си и наследника си настанени в моя дом. Приготвям вече стаята на симпатичните съпрузи. В наши дни много се злослови за младите. Смята се, че не били способни за искрени чувства и вярна обич. Но моите двама се обичат пламенно, уверявам ви. Достатъчно е да прочетете писмата им. Ако женитбата им не е била извършена съгласно всички правила, какво от това? Ще ги оженим повторно и ще ви помоля даже, ако това не ви е неприятно, да бъдете техен свидетел.

— Голяма чест за мене, напротив, месер, голяма чест! — отвърна Бувил, загледан в гоблена, сякаш бе забелязал паяк по него. — Но да не забравяме семейството.

— Какво семейство?

— Как какво? Семейството на дойката.

— Дойка ли? — повтори Толомей съвсем озадачен.

За втори път зад завесата се чу лекото изкашляне.

Бувил побледня, запъна се и запелтечи.

— Защото, месер… Така де, исках да кажа… Да, исках да ви уведомя веднага, но… като все трябва да правя нещо, пропуснах… Ами, да, сега трябва да ви кажа… Вашата… жена на племенника ви, щом са омъжени, както ме уверявате… Ние й поискахме… Виждате ли, затруднени бяхме да намерим дойка и доброволно, съвсем доброволно, по молба на жена ми, тя кърмеше малкия крал… през краткото време, уви, докато той живя.