Морис Дрюон - Законът на мъжете

— Хората в моята страна вярват в лошата съдба. Те са прави. Аз съм прокълната. Не трябва вече да предприемам каквото и да било и не трябва да вярвам в нищо, дори в бога.

Любов, милосърдие, надежда, тя беше изчерпила всичките си запаси от добродетели, които притежаваше, и вярата я напускаше в същото време.

По време на боледуването си бе изтърпяла такива мъки и така силно бе преживяла агонията си, че самият факт, че е жива, че диша с лекота, че приема храна, че спира поглед по стените, мебелите, лицата, й се струваше изненадващ и й доставяше единствените вълнения, които все още можеше да изпита полуопустошената й душа. Ведно с бавното й възстановяване и с възвръщането на легендарната й красота у кралица Клеманс започваха да се забелязват вкусове на възрастна капризна жена. Като че ли под прекрасната външност, под златните коси, благородната гръд, изваяните крайници, които с всеки ден ставаха отново съблазнителни, изведнъж бяха протекли четиридесет години. Една вдовица с пищно тяло искаше от живота последните си радости. Щеше да ги иска в продължение на единадесет години.

Непридирчива дотогава към яденето, било от религиозни задръжки, било от безразличие, тя бързо започна да проявява странни предпочитания към редки и скъпи храни. Отрупана от Луи X със скъпоценности, на които не бе обръщала особено внимание, сега лицето й се оживяваше пред касетките с бижута, тя броеше възбудено скъпоценните камъни, изчисляваше стойността им и преценяваше шлифовката и чистотата им. Внезапно решаваше да смени обковката им и водеше безкрайни разговори със златарите. Прекарваше дълги часове и с шивачките, караше да й купуват на най-високи цени ориенталски тъкани, поръчваше огромни количества парфюми.

Ако обличаше, когато излизаше от покоите си бялата вдовишка одежда, приближените й с изненада и смущение я виждаха сгушена край камината в спалнята й, под прекалено прозрачни воали.

Някогашната й щедрост бе оцеляла, само че под форма на безсмислено разхищение. Търговците се бяха сякаш наговорили, защото знаеха, че колкото и висока цена да поискат, няма да им се откаже. И прислугата стана алчна. О, безспорно, Клеманс беше много добре обслужвана! В кухните се караха кой да й занесе яденето, защото за всеки украсен десерт, мляко от лешници или наскоро изнамерената „златна вода“ — сок от нар с накиснати в него розмарин и карамфил, кралицата внезапно предлагаше цяла шепа монети.

Скоро й се дощя да й пеят или красиви уста да й декламират разкази, лирични поеми и романи.

Безразличният й поглед искаше вече да се спира само върху младежки лица. Един добре сложен странствуващ певец получи — само защото я бе забавлявал един час и очите му се бяха замъглили, когато зърна тялото й под кипърските воали, — толкова пари, че да може да пирува цял месец из кръчмите.

Бувил се тревожеше за прахосничеството и, но и той не се въздържа да го използва.

На първи януари, ден на пожелания и подаръци, макар в онази епоха годината да почваше официално на Великден, кралица Клеманс даде на Бувия бродирана торбичка с триста златни ливри. Бившият шамбелан възкликна:

— Не, ваше височество, за бога! Не съм ги заслужил!

Но не се отказва подарък на кралица, дори когато съзнаваш, че тя се разорява 14.

В същия новогодишен ден Бувил бе посетен от месер Толомей. Банкерът намери, че бившият шамбелан е страшно отслабнал и побелял. Дрехите направо се въртяха около тялото му. Бузите му висяха от двете страни на лицето. В очите му се четеше тревога и той явно не беше в състояние да се съсредоточи.

„Някаква тайна болест разяжда този човек и не бих се изненадал, ако скоро легне на смъртно легло. Трябва да побързам да уредя работите на Гучо“ — помисли си Толомей.

Банкерът познаваше светските обичаи. Той бе донесъл по случай новата година едно парче плат за госпожа дьо Бувил.

— …за да й благодаря за грижите, които положи за благородната госпожица, дарила племенника ми със син…

Бувил не искаше да приеме и този подарък.

— Как не, как не — настоя Толомей. — Между другото бих искал да поговорим по този въпрос. Племенникът ми се връща от Авиньон, където светият отец, папата…

Толомей се прекръсти.

— …го задържаше сега във връзка с уреждането на личните му сметки. Гучо ще дойде да вземе младата си съпруга и детето си…

Бувил почувствува, че изстива.

— Само за миг, месер, само за миг — каза той. — Един вестоносец ме очаква и трябва да пратя бърз отговор по него. Бъдете така любезен да почакате.