Морис Дрюон - Законът на мъжете

И Мари не беше безчувствена към околния лукс, който я заслепяваше и засилваше съжаленията й.

„Ех, защо Гучо нямаше поне мъничко благородна кръв — мислеше си тя — или пък ние да не бяхме от благородно потекло! Какво значи рицарство? Нима е нещо хубаво, щом причинява толкова страдания? Ами богатството, нима то не е също един вид благородство?“

— Не се тревожете за нищо, приятели — каза най-сетне Толомей, — и разчитайте на мен. Дълг на вуйчовците е да поправят грешките на племенниците си. Благодарение на високопоставените си приятели успях да издействам сестра ви да бъде приета в девическия манастир Сен-Марсел. Не сте ли доволни?

Двамата братя Кресе се спогледаха и кимнаха в знак на одобрение. Девическият манастир в предградието Сен-Марсел се ползваше с отлична репутация. В него постъпваха само девойки от високо потекло. Понякога дори под воала се прикриваха кралски незаконнородени дъщери. Озлоблението на Жан дьо Кресе тутакси стихна, усмирено от кастовото тщеславие. Нямаше място, където какъв да е позор да не се изкупи с повече чест. И когато дребните барони в околностите на Нофл щяха да попитат Кресе къде е Мари, те охотно щяха да отговорят привидно нехайно: „В девическия манастир Сен-Марсел.“

Но Толомей навярно бе платил иди обещал доста крупна сума, за да я приемат там…

— Много добре, много добре — каза Жак. — Между другото игуменката е малко нещо наша роднина, струва ми се. Майка ни неведнъж е споменавала името й.

— Тогава всичко е възможно най-добре — поде Толомей. — Аз лично ще отведа сестра ви при граф дьо Бувил, бившия главен шамбелан…

Двамата братя още веднъж се поклониха в знак на уважение.

— …чрез когото издействувах тази милост. И обещавам ви, че тази вечер тя ще бъде поверена именно на игуменката. Така че можете да си заминете с чиста съвест. Ще ви държа в течение.

Двамата братя не искаха нищо друго. Отърваваха се от сестра си и смятаха, че са направили достатъчно за нея, предоставяйки я на грижите на някой друг.

— Нека бог ти вдъхне разкаяние — каза й Жан вместо сбогуване.

Той се сбогува много по-сърдечно с Толомей.

— Бог да те пази, Мари — каза развълнувано Пиер. Той понечи да прегърне сестра си, но строгият поглед на по-големия му брат пресече порива му.

И Мари се озова сама с дебелия банкер с тъмно лице, месеста уста и замижало око, който, колкото и да й се виждаше странно, беше неин вуйчо.

Двата коня излязоха от двора и сумтенето на болнавото конче постепенно затихна — последен знак за живот на двамата дьо Кресе, които се отдалечаваха от Мари.

— А сега да седнем до масата, мое дете. Докато се яде, не се плаче — заяви Толомей.

Той помогна на момичето да свали наметката, под която се задушаваше. Мари го погледна изненадано и благодарно, защото това беше първата проява на внимание или просто на учтивост, засвидетелствувана й от много седмици насам.

„Виж ти! Този плат е от моите“ — каза си Толомей, когато съгледа роклята й.

Банкерът беше същевременно и търговец на източни подправки. Затова рагуто, в което изящно потапяше пръсти, и месата, които внимателно отделяше от костите на малки късчета, бяха пропити с екзотични и възбуждащи апетита миризми. Но гърлото на Мари бе свито и тя почти не се докосна до първите блюда.

— Той е в Лион — каза й тогава банкерът, като повдигна левия си клепач. — Засега не може да мръдне оттам, но мисли за вас и ви е напълно верен.

— Да не би да е в затвора?

— Не, не може да се каже. Наистина е затворен, но съвсем не по неприятни причини. Той споделя пленничеството си с толкова високопоставени лица, че не можем да се страхуваме за живота му. Всичко ме кара да мисля, че той ще излезе от църквата, в която е сега, много по-влиятелен, отколкото е влязъл в нея.

— Църква ли? Защо в църква?

— Не мога да ви кажа нищо повече.

Мари не настоя. Гучо, затворен в църква заедно с толкова високопоставени лица, че не можеха да й кажат имената им — тази загадка бе недостъпна за ума й. Но всичко, което бе свързано с Гучо, винаги беше обвито с тайна. Първия път, когато го бе видяла, не се ли връщаше от тайна мисия при английската кралица? Не беше ли се върнал в Кресе, за да скрие някакви документи, а после, за да ги вземе? Не трябваше ли да ходи два пъти в Неапол заради кралица Клеманс? Не беше ли получил именно от нея медальона с мощите на свети Йоан, който сега висеше на шията й? Ако Гучо е затворен в този час, това навярно пак е заради някоя кралица. И Мари не можеше да се начуди как сред толкова всесилни принцеси той все още предпочита нея, бедната благородница от село. Гучо беше жив, Гучо я обичаше, достатъчно й беше да знае това, за да изпита удоволствие, че живее. И тя започна да се храни с охотата на осемнадесетгодишно момиче, тръгнало на път още от зори.