Морис Дрюон - Законът на мъжете

— Какво направи тя? — попита Мари.

— Остави копелето си — отвърна госпожа дьо Бувил, като изгледа строго Мари. — После ги прибират други хора. Хайде, побързайте!

Мари подкара по-бързо мулето си. Мина й през ум, че и тя можеше да бъде принудена един хубав ден да остави така детенцето си в подобен отвор и реши, че съдбата й все пак е доста завидна.

— Благодаря ви, госпожо, че полагате толкова грижи за мен — прошепна тя със сълзи на очи.

— А, най-сетне казахте нещо свястно — отговори госпожа дьо Бувил.

Същата вечер граф дьо Поатие беше вече в замъка Фонтенбло, където щеше да прекара нощта: последният му етап преди Париж. Той довършваше вечерята си заедно с престолонаследника на Виеноа, Савойския граф и членовете на многобройната си свита, когато му съобщиха, че са пристигнали графовете дьо Валоа, дьо Ла Марш и дьо Сен-Пол.

— Нека влязат, нека влязат веднага — каза Филип дьо Поатие.

Но не прояви ни най-малка готовност да посрещне чичо си. И когато Валоа влезе с войнствена походка, вирната брадичка и изпрашени дрехи, Филип се задоволи да стане и зачака. Леко объркан, чичо му се спря няколко секунди на прага на вратата и изгледа присъствуващите. Тъй като Филип продължаваше да стои неподвижно, самият той трябваше да пристъпи към него. Всички наблюдаваха смълчани. Когато беше съвсем близо, граф дьо Поатие го улови за раменете и го целуна по двете страни; този жест би могъл да мине за израз на уважение от страна на добър племенник, но тъй изхождаше от човек, който не бе мръднал от мястото си, напомняше по-скоро кралско благоволение. Държането на Филип ядоса не само Валоа, но и Шарл дьо ла Марш. „Нима изминахме целия този път, за да бъдем приети така? — помисли си той. — В крайна сметка аз съм равен на брат си. Защо си позволява да се държи така отвисоко с нас?“

Горчиво, завистливо изражение леко загрози правилните черти на красивото му, но глупаво лице.

Филип му протегна ръцете си. Ще не ще, Ла Марш трябваше да приеме кратката прегръдка. Но тутакси каза, като посочи Валоа, и с тон, на който се опитваше да придаде властни нотки:

— Филип, пред вас е чичо ни, най-възрастният от семейството ни. Възхваляваме ви, че се съгласявате с него той да управлява. Защото кралството би било в голяма опасност, ако се разчита на дете, което още не е родено и следователно не би могло да управлява.

Тази двусмислена и надута декларация не можеше да бъде съчинена от Шарл дьо Ла Марш. Той очевидно повтаряше заучени думи. Краят й накара Филип да се намръщи. Думата регент не бе произнесена. Да не би Валоа да се домогва отвъд регентството до короната?

— И братовчед ни Сен-Пол е с нас — поде Шарл дьо Ла Марш, — за да ви увери, че това е мнението и на бароните.

Филип бавно прокара ръка по челото си.

— Много съм ви признателен, братко, за мнението ви — отвърна той хладно, — както и че сте изминали толкова път, за да ми го съобщите. Затова смятам, че сте уморен, както и самият аз. А правилни решения не се вземат, когато човек не е отпочинал. И така, предлагам да си легнем да спим и да решим утре, със свеж ум, в тесен състав на съвета. Лека нощ, монсеньори… Раул, Ансо, Адам, придружете ме, моля ви.

И излезе от залата, без да предложи на гостите си да се нахранят и дори без да се погрижи как ще се настанят за спане.

Последван от Адам Ерон, Раул дьо Прел и Ансо дьо Жоенвил, той се отправи към кралската спалня. Леглото, нито веднъж неизползвано откакто Железния крал бе издъхнал на него, беше готово, чаршафите бяха сменени. Филип държеше много да спи в тази стая. Той държеше главно да не я заеме някой друг.

Адам Ерон се готвеше да го разсъблече.

— Струва ми се, че няма да се събличам — каза му Филип дьо Поатие. — Адам, изпратете незабавно един бакалавър при месир Гоше дьо Шатийон с молба да ме чака в Париж утре призори при вратата Анфер. Освен това изпратете ми начаса бръснаря, защото искам да пристигна там свежо обръснат… Заповядайте също така да приготвят двадесет оседлани коне около полунощ. Нека ги оседлаят безшумно, щом чичо ми си легне… Вас, Ансо — добави той, като се обърна към сина на сенешал дьо Жоенвил, — натоварвам да предупредите за заминаването ми Савойския граф и престолонаследника, за да не се чудят и да не сметнат, че нямам доверие в тях. Останете тук до сутринта заедно с тях и когато чичо ми се събуди, оградете го с големи грижи и гледайте да го забавите. Не е зле и по пътя да загуби малко време.