Морис Дрюон - Законът на мъжете

Макар че се обръщаше с лекота към най-мощните барони, към перовете на кралството, легистите, архиепископите, Толомей отдавна беше загубил навика да разговаря с жени и особено с толкова млада жена. Те размениха малко думи. Старият банкер гледаше очарован тази паднала му от небето племенница, която с всеки изминат миг му харесваше все повече.

„Колко жалко, че трябва да я затворим в манастир. Ако Гучо не беше задържан в конклава, щях непременно да изпратя това хубаво дете в Лион. Но какво ще прави там само и без опора? А кардиналите, както чувам, не са още готови да отстъпят… Дали да не я задържа тук, докато се върне племенникът ми? Това би ми било най-приятно. Но не, не мога. Помолих Бувил да се застъпи за нея. Как бих изглеждал, ако пренебрегна положените от него усилия? И ако свръх всичко друго игуменката е братовчедка на Кресе и на ония глупаци им хрумне да питат как е сестра им… Хайде! Нека не позволявам да ми се завърти и на мен главата! Тя ще отиде в манастира…“

— … само че не за пял живот — каза той, като продължи гласно мисълта си. — Не става дума да ви покалугерят. Изтърпете без много оплаквания тези няколко месеца сред монахините. Обещавам ви, че щом детето се роди, ще оправя работите ви, за да си живеете щастливо с племенника ми.

Мари улови ръката му и долепи устни до нея. Той се смути. Добросърдечието не му беше присъщо и занаятът му не бе го приучил на изяви на благодарност.

— Сега трябва да ви предам на грижите на граф дьо Бувил — каза той. — Ще ви заведа при него.

От Улица на ломбардците до двореца в Сите не беше много далеч. Мари измина този път рамо до рамо с Толомей в състояние на безкрайно удивление. Тя никога не беше виждала голям град. Движението на тълпата под юлското слънце, красивите къщи, големият брой най-различни магазини, блестящите сергии, цялото това зрелище я пренасяше в някакъв фееричен свят. „Какво щастие! Какво щастие да живееш тук — казваше си тя — и какъв мил човек е вуйчото на Гучо, и каква благодат, че пожела да ни закриля! О, да, аз ще понеса без никакви оплаквания няколкото месеца в манастира!“

Те минаха по Понт-о-Шанж и влязоха в търговската галерия, цялата задръстена от сергии.

Толомей не можа да се въздържи — толкова му бе приятно да слуша благодарствените думи на Мари — да не й подари кесия за колан, избродирана с мънички перли.

— От името на Гучо. Нали трябва да го замествам! После се заизкачваха по голямото стълбище на двореца. Така, задето бе съгрешила с млад ломбардец, Мари дьо Кресе можа да влезе в жилището на френските крале.

Вътре в двореца цареше оживлението и действителното или привидното суетене, характерни за всяко място, където се намираше граф дьо Валоа. Щом прекосиха множество галерии и зали, в които се тълпяха, разминаваха или се обаждаха един другиму шамбелани, секретари, придворни и просители, Толомей и младото момиче стигнаха до едно малко по-усамотено крило на двореца зад Сент-Шапел, което гледаше към Сена и Еврейския остров.

Стража от благородници в ризници препречи пътя им. Никой не можеше да проникне в покоите на кралица Клеманс без разрешение на попечителите. Докато извикат граф дьо Бувил, Толомей и Мари почакаха в нишата на един прозорец.

— Ей там, виждате ли, изгориха тамплиерите — каза Толомей, като й посочи острова.

Дебелият Бувил пристигна, все още във военни доспехи, с друсащ се корем под стоманената ризница и с решителна походка, сякаш му предстоеше да командува атака. Той отстрани стражата. Толомей и Мари прекосиха помещението, където спеше, седнал в едно кресло, сух старец с копринена роба, чиято кожа беше цялата на петна като пергамент. Това беше сенешал Жоенвил. Двама щитоносци играеха безмълвно до него на шах. После двамата посетители влязоха в апартамента на Бувил.

— Посъвзе ли се госпожа Клеманс? — попита Толомей.

— По-малко плаче — отвърна попечителят — или по-скоро по-малко показва сълзите си, като че ли се стичат направо в гърлото й. Но все още е като замаяна. А и горещината тук е вредна при нейното състояние. Често й призлява и й се вие свят.

„Значи френската кралица е някъде тук? — помисли си Мари с живо любопитство. — Може би ще ме представят на нея? Ще се осмеля ли да говоря с нея за Гучо?“

После между банкера и бившия главен шамбелан се поведе дълъг разговор, от който тя почти нищо не разбра. Когато произнасяха нечии имена, те снишаваха глас и Мари съзнателно не слушаше шушуканията им.

На другия ден се очакваше да пристигне граф дьо Поатие, идващ от Лион. Бувил, който толкова бе настоявал да се върне, вече не знаеше дали да се гордее с успеха си. Защото монсеньор дьо Валоа бе решил незабавно да пресрещне Филип, придружен от граф дьо Ла Марш. И Бувил показа на Толомей през прозореца, който гледаше към двора, приготовленията за отпътуването. Бургундският херцог пък от своя страна бе пристигнал от Дижон и охраняваше със своите благородници племенницата си малката Жана Наварска. Опасен бунтовен вятър духаше над града и съперничеството между регентите можеше да доведе до най-големи нещастия. Според Бувил, трябвало да назначат за регентка кралица Клеманс и да създадат Съвет на короната, съставен от Валоа, Поатие и Йод Бургундски.