Морис Дрюон - Законът на мъжете

Филип знаеше, че всяка минута е ценна. Все пак той смяташе, че има шест-седем часа преднина.

— Не искам да предприема нищо, без да зная дали ще бъде погледнато с добро око от гражданите и населението на Париж.

И още с влизането си в Лувъра изпрати да повикат в приемната за граждани метр Кокатри, метр Жансиен и няколко други градски първенци, както и превото Гийом дьо Ла Мадлен, който от месец март бе сменил превото Плоабуш.

Филип им обясни с няколко думи какво значение отдава на гражданите на Париж и на хората, които ръководят манифактурата и търговията. Гражданите се чувстваха почетени и главно успокоени от подобно изявление, каквото не бяха чули след смъртта на Филип Хубави. А колко съжаляваха сега за този крал, против когото така охотно злословеха, докато ги управляваше! Отговори му Жофроа Кокатри, комисар за фалшивите монети, събирач на безвъзмездните помощи и субсидии, ковчежник по време на война, снабдител на гарнизоните, инспектор на пристанищните и пътни такси, управител на Сметната камара. Всички тези постове му бяха поверени от Филип Хубави, който му бе отпуснал и наследствен доход като на висшите служители на короната. При това никога не беше давал сметка за работата си. Той се страхуваше да не би Шарл дьо Валоа, открай време враждебен към издигането на граждани на високи длъжности, да му ги отнеме, за да го лиши от огромното богатство, което бе спечелил. Кокатри увери граф дьо Поатие, наричайки го поне десет пъти „месир регент“, в предаността на населението на Париж. Неговата дума струваше скъпо, защото той беше всемогъщ в приемната на гражданите и достатъчно богат, за да плати, в случай на нужда, на всички мошеници в града и да ги прати да се бият.

Новината за връщането на граф дьо Поатие се беше разпространила бързо. Благосклонно настроените към него барони и рицари побързаха да дойдат в Лувъра.

Предупредена лично, Мао д’Артоа се яви между първите.

— Как се чувствува милата ми Жана? — попита тъща си Филип, като я прегърна.

— Очакваме да роди всеки ден.

— Веднага ще отида при нея, щом завърша работата си.

После той проведе съвещание с граф д’Еврьо и с конетабъла.

— Сега, Гоше, можете вече да атакувате двореца. Постарайте се, ако може, да свършите до обяд. Но гледайте да мине без кръв, доколкото е възможно. Въздействувайте по-скоро със заплаха, отколкото със сила. Страшно ще съжалявам, ако трябва да вляза в двореца, като прекрачвам трупове.

Гоше застана начело на дружините, които бе свикал в Лувъра, и се отправи към Сите. Същевременно изпрати превото да повика от квартала Тампъл най-добрите дърводелци и ключари.

Вратите на двореца бяха затворени. Застанал до началника на стрелците с арбалети, Гоше подкани охраната да отвори вратите. Офицерът от охраната му отговори от едно прозорче над главната врата, че не може да отвори без разрешението на граф дьо Валоа или граф дьо Ла Марш.

— Трябва все пак да ми отворите — заяви конетабълът, — защото искам да вляза и да подготвя двореца да приеме регента, който идва след мен.

— Не можем.

Гоше дьо Шатийон се наежи, без да слиза от коня.

— Тогава ще си отворим сами — заяви той.

И направи знак на метр Пиер от Тампъл, кралски дърводелец, и на работниците му, които носеха триони, клещи и железни лостове. В същото време стрелците получиха заповед да поставят стрели в арбалетите си. Те обърнаха надолу арбалетите, запънаха единия им край в нещо като стреме, за да могат да ги държат подпрени на земята, докато обтягат въжетата. После сложиха стрелите в жлебовете и се прицелиха в бойниците и амбразурите. Стрелците и копиеносците съединиха щитовете си и образуваха огромна броня около и над дърводелците. В съседните улици се трупаха зяпачи и гаменчета — на почтително разстояние, — за да наблюдават обсадата. Предлагаше им се такова развлечение, за което щяха да говорят дълги дни. „Истина е, както е истина, че съм тук! Видях как конетабълът извади голямата си шпага… Над две хиляди, сигурно, над две хиляди бяха!“

Най-сетне Гоше извика през повдигнатия наличник на шлема си така гръмогласно, както командуваше на бойното поле:

— Ей вие вътре, господа, вижте майсторите дърводелци и ключари, които ще разбият вратите. Вижте и стрелците с арбалети на месир Галар, които обкръжават двореца от всички страни. Никой от вас няма да може да се измъкне. Подканвам ви за последен път да ни отворите, защото, ако не се предадете доброволно, главите на всички ви ще бъдат отрязани. Регентът ще бъде безпощаден.