Морис Дрюон - Законът на мъжете

Здесь есть возможность читать онлайн «Морис Дрюон - Законът на мъжете» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Законът на мъжете: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Законът на мъжете»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Луи X умира през 1316 година. Кралицата обаче ще има дете след няколко месеца. Но дотогава трябва да има регентство. За него основно се борят брата на краля — Филип V, и чичо му Шарл Валоа, който е брат на Филип IV. С цената на машинации Филип успява да се добере до регентството. Обаче за да си осигури властта той прокарва следният закон: ако кралицата роди момче той автоматично става крал. Но ако е момиче, то няма право да заеме престола. Обяснението е, че според Салическия закон жена няма право да бъде кралица. За целта е свикано събрание, на което е обявено официално това. Даже един от участниците, според книгата, казва, че нямало крал с хурка вместо меч.
Автор: БГ Наука — Форум

Законът на мъжете — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Законът на мъжете», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Беранже Фредол Стария се обади:

— Месир, поемате отговорност за човекоубийство, като ни подлагате на подобен режим, защото измежду нас има хора, които няма да могат да го понесат. Вижте например монсеньор Дюез, който вече е съвсем отпаднал и се нуждае от грижи.

— Ах, наистина! Ах, наистина! — промълви тихо Дюез. — Няма да мога да го понеса!

— Ясно ни е, че имаме работа с вонящи и жестоки зверове! — извика Каетани. — Знайте обаче, месир, че наместо да изберем папа, ще ви отлъчим вас и вашия клетвопрестъпник.

— Ако проведете заседание за отлъчване, монсеньор Каетани — отвърна невъзмутимо граф дьо Форез, — регентът би могъл да съобщи на конклава имената на някои баячки и магьосници, които би трябвало да заемат челно място сред отлъчените.

— Не виждам — каза Каетани, който тутакси би отбой, не виждам защо трябва да се говори за магьосничество, когато ще избираме папа.

— Е, монсеньор, вярвам, че се разбрахме. Благоволете да отпратите хората, които са излишни, защото не бихме могли да изхраним всичките.

Кардиналите разбраха, че всяка съпротива би била напразна и че тази броня, която им предаваше с рязък глас заповедите на граф дьо Поатие, няма да се огъне. Вече зад граф дьо Форез започнаха да се вмъкват един по един, с пики в ръка, въоръжени мъже и да се строяват в дъното на църквата.

— Ще се преборим с хитрост, ако не можем със сила — прошепна Каетани на италианците. — Да се покорим привидно, тъй като засега не можем да направим нищо друго.

Всеки избра от свитата си тримата си най-добри служители — онези, които считаше за най-верни или най-ловки, или най-годни да се грижат за него при трудните материални условия, в които щяха да изпаднат. Каетани задържа при себе си клерка Андрийо, монаха Бост и свещеника Пиер — хората, които бяха замесени в магията над Луи X. Предпочиташе да ги види затворени заедно с него, отколкото да се изложи на опасността да се разприказват било за пари, било при разпит. Двамата Колона задържаха при себе си четирима млади благородника, които можеха с юмруците си да убият вол.

Факлоносци, лакеи, придържащи краищата на мантиите, млади духовници и каноници, които не бяха избрани, излизаха един по един пред живия плет от въоръжени хора. Господарите им мимоходом им шепнеха поръчения:

— Предупредете брат ми, епископа… Пишете от мое име на братовчед ми… Веднага заминете за Рим…

Гучо Балиони се канеше да се нареди зад излизащите, когато Жак Дюез протегна хилавата си ръка извън изповедалнята, където се беше свлякъл, и хвана младия италианец за дрехата:

— Останете, мое момче, останете до мен — прошепна той. — Сигурен съм, че ще ми бъдете полезен.

Дюез знаеше, че могъществото на парите не е за пренебрегване при каквито и да било обстоятелства, и смяташе, че има интерес да задържи при себе си един представител на ломбардските банки.

Само след час в църквата на якобинците бяха останали само деветдесет и шест души, обречени да бъдат там дотогава, докогато не постигнат помежду си съгласие един от тях да бъде избран за папа. Преди да се оттеглят войниците нахвърляха направо върху каменните плочи на пода наръчи слама за постеля на най-висшите духовници на света и донесоха няколко легена, както и големи делви, пълни с вода. После зидарите зазидаха под надзора на граф дьо Форез малка пролука, като оставиха само четвъртит отвор, прозорче, достатъчно, за да се подават яденетата, но не и да се провре човек. Войниците около църквата подновиха охраната си, разположени на шест метра един от друг в две редици: едната облегната на зида и обърната към града, другата, обърната към църквата и нейните стъклописи.

Около пладне граф дьо Поатие тръгна на път за Париж. Той взе в свитата си престолонаследника на Виеноа и сина му, който занапред щеше да живее във френския двор, за да свикне с петгодишната си годеница.

В същия час кардиналите получиха първото си ядене. Тъй като този ден се постеше, те не ядоха месо.

VI. ОТ НОФЛ ПРАВО В СЕН-МАРСЕЛ

Една сутрин в началото на юли, доста преди да се зазори, Жан дьо Кресе влезе в стаята на сестра си. Младият мъж държеше димяща свещ в ръката си. Беше си измил брадата и беше облякъл най-хубавата си надризница.

— Ставай, Мари — каза той. — Заминаваш тази сутрин. Пиер и аз ще те заведем.

Момичето се надигна в леглото си.

— Заминавам ли… Как така? Тази ли сутрин трябва да замина?

Със замъглено от съня съзнание, тя гледаше втренчено брат си с големите си тъмносини очи, без да разбира. Отметна по навик през рамо дългите си гъсти копринени коси със златисти отблясъци.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Законът на мъжете»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Законът на мъжете» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Законът на мъжете»

Обсуждение, отзывы о книге «Законът на мъжете» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x