Службата завърши. Органът и псалтите млъкнаха, крилата на голямата врата се разтвориха. Но нито лъч светлина не проникна в църквата. За миг всички се стъписаха, стори им се, че някакво чудо бе затъмнило по време на литургията слънцето. После кардиналите разбраха и се чуха яростни крясъци.
Прясно изградена стена задръстваше централния вход.
Граф дьо Поатие бе заповядал да зазидат всички изходи по време на службата. Кардиналите бяха пленени.
Същинска паника обзе присъствуващите. Прелати, каноници, свещеници, прислужници, забравили достойнство или почит, се смесиха, заблъскаха, затичаха напред-назад като уловени в капан плъхове. Младите благородници, изкачили се на раменете на другарите си, надничаха през витражите и осведомяваха другите:
— Църквата е обкръжена от въоръжени мъже! Кардиналите викаха:
— Какво ще правим? Регентът ни изигра.
— Ето защо ни почете с толкова гръмка музика!
— Това е посегателство спрямо Църквата!
— Трябва да го отлъчим!
— Тъкмо навреме! Нали ще ни избие!
Двамата Колона и хората от тяхната партия се бяха вече въоръжили с тежки бронзови свещници, с пейки и жезли, решени да продадат скъпо живота си, докато около помещението за кръщаване няколко кардинала от различни партии се бяха счепкали.
— Colpa vostra, colpa vostra… Ваша е вината, ваша е вината — крещеше един италианец, като сочеше французите. — Ако ни бяхте послушали и не бяхте дошли в Лион… Знаехме си, че тук ни се готви лош номер.
— Ако бяхте избрали някой от нас, нямаше да бъдем тук сега! — отвръщаше един гасконец. — Вие сте виновни, лоши християни!
Само една врата не беше напълно зазидана. Оставили бяха малко място, колкото да мине един човек, но и тази тясна пролука бе задръстена от цял храст пики, стиснати от железни ръкавици. Пиките се вдигнаха и граф дьо Форез, в бойни доспехи, последван от Бермон дьо ла Вулт и още няколко брони, се вмъкна в църквата.
Посрещна го залп от ругатни.
Скръстил ръце върху дръжката на шпагата си, граф Форез изчака вълнението да стихне. Той беше силен и храбър мъж, безчувствен както към заплахите, така и към молбите. Беше дълбоко възмутен от разединението, продажността, интригантството на кардиналите през последните две години и напълно одобряваше решението на граф дьо Поатие да сложи край на този скандал.
През отвора на шлема му се виждаше суровото му набраздено с бръчки лице.
Когато кардиналите и хората им се навикаха на воля, той заговори ясно и натъртено и гласът му се понесе над главите чак към дъното на кораба.
— Монсеньори, тук съм по заповед на френския регент, за да ви уведомя официално, че сега трябва да се занимавате само с избора на папа и че няма да излезете оттук, преди той да бъде избран. Всеки кардинал ще задържи до себе си само един капелан и двама млади благородници или духовници по свой избор за личното си обслужване. Всички други могат да излязат.
Тази прокламация предизвика единодушно възмущение.
— Това е измама! — развика се кардинал дьо Пелагрю.
— Граф дьо Поатие ни се бе заклел, че дори няма да гласуваме при заключени врати и при това условие се съгласихме да дойдем в Лион.
— Граф до Поатие е говорил тогава от името на краля — отвърна граф дьо Форез. — Но кралят на Франция вече не е жив и аз ви говоря от името на регента.
Сега възмущението обединяваше представителите на трите партии и ругатните им на провансалски, френски и италиански се смесваха. Кардинал Дюез се бе строполил в една изповедалня, с ръка на сърцето, сякаш напредналата му възраст не можеше да понесе подобен удар и се преструваше, че се приобщава към протестите, като нечуто шепнеше нещо. Кардинал д’Албано, Арно д’Ок, същият, който някога бе дошъл в Париж, за да произнесе присъдата над темплиерите, пристъпи към граф дьо Форез и му заяви със заплашителен тон:
— Месир, не може да се избере папа при такива условия, защото вие нарушавате устава на Григорий IV, който задължава конклавът да се състои в града, където папата е умрял.
— Вие бяхте там, монсеньор, преди две години и се разотидохте, без да изберете папа, нещо, което противоречеше на устава ви. Но ако случайно държите да бъдете отведени в Карпантра, ще ви отведем там под силна охрана в затворени каляски.
— Ние не трябва да заседаваме под заплахата на силата!
— Точно затова седемстотин въоръжени мъже, монсеньор, ви охраняват отвън, свикани от властите на града, за да осигурят закрилата и усамотението ви… както предписва уставът. Тук присъствуващият месир дьо ла Вулт е натоварен да бди за това. Месир регентът ви уведомява също, че ако на третия ден не успеете да постигнете съгласие, ще получавате само по едно ядене на ден, а след деветия ще бъдете оставени само на хляб и вода… както също се казва в устава на Григорий. И най-сетне, ако и постът не ви донесе просветление, той ще заповяда да разрушат покрива, за да можете да го получите направо от небето.
Читать дальше