Лий Чайлд - Сметки за разчистване

После тръгнах покрай зида и завих зад ъгъла. Намерих моята падинка и за последен път измъкнах стария си вързоп. Дръж се, Куин, идвам.

Часовникът ми още работеше; часът, който си бях определил, отдавна бе изтекъл. Дъфи сигурно се бе обадила на АТОО още преди двайсет минути. Но те нямаше да реагират веднага. Съмнявах се, че имат оперативно бюро в Портланд. Вероятно най-близкото беше в Бостън. Нали оттам бяха изпратили прислужницата. Така че разполагах с достатъчно време.

Ванът на доставчиците го нямаше. Явно вечерята бе отменена. Но останалите коли си бяха по местата — кадилакът, линкълнът, двата събърбана. В къщата все още имаше осем врагове. Плюс Елизабет и готвачката. Не знаех към коя категория да причисля Ричард.

Като се придържах плътно до сградата, надникнах поред във всички прозорци. Готвачката разтребваше в кухнята. Кийст и Мейдън бяха оставили всичките си неща. Наведох се и пропълзях под перваза. Трапезарията беше опустошена. Вятърът, който влизаше свободно през счупения прозорец, бе вдигнал ленената покривка и бе разпилял навсякъде счупени чаши и чинии. В тавана над масата зееха две огромни дупки. Мазилката, изпадала от тях, беше навята на преспи по ъглите. Не бих се учудил, ако двата куршума от пърсуейдъра се бяха спрели чак в покрива на сградата.

Открих тримата либийци и хората на Куин в квадратната стая, където бях играл руска рулетка. Седяха около дъбовата маса и се гледаха. Лицата им бяха изопнати от шока. Но нямаха вид на хора, които се готвят да предприемат нещо. Можех да разчитам да останат по местата си известно време. Пропълзях под перваза и продължих нататък. Свих зад ъгъла и надникнах в будоара на Елизабет. Тя беше там. С Ричард. Някой бе изнесъл трупа от стаята. Елизабет седеше на дивана и забързано говореше нещо. Не можех да чуя какво, но Ричард я слушаше напрегнато. Пропълзях под перваза и продължих нататък.

Бек и Куин бяха в кабинета Куин се бе разположил в коженото кресло, а Бек стоеше прав пред шкафа с автоматите. Беше пребледнял и умърлушен, докато Куин отново изглеждаше като човек, който владее положението. В ръката си държеше незапалена пура. Превърташе я между пръстите си и се готвеше да отреже края със сребърно ножче.

След като обиколих цялата сграда, се озовах отново пред кухнята. Влязох безшумно. Металният детектор не гъкна. Готвачката не ме чу кога застанах зад нея. Запуших устата й с ръка и я повлякох към кухненския шкаф. След постъпката на Ричард бях решил да не рискувам. В едно от чекмеджетата намерих ленена кърпа, свих я на топка и я натиках в устата й. С друга кърпа й вързах китките. С трета глезените. Оставих я, седнала неудобно на пода до мивката. Извадих още една кърпа от чекмеджето и я натъпках в джоба си. После отворих вратата и излязох в коридора.

Къщата беше тиха. Едва долавях гласа на Елизабет Бек. И то, защото вратата на будоара й беше открехната. Извън това не се чуваше никакъв звук. Отидох право при кабинета на Бек. Отворих вратата, влязох и я затворих зад гърба си.

Отвътре ме посрещна облак тютюнев дим. Куин току-що бе запалил пурата си. Стори ми се, че прекъснах смеха му. Като ме видя, замръзна от ужас. Изражението на Бек си остана същото — намусено и умърлушено. Двамата ме гледаха, без да мърдат.

— Ето ме отново — казах аз.

Долната челюст на Бек увисна. Аз се възползвах и му приложих удара с цигарата. Челюстта му се затвори с трясък, главата му се отметна назад и той падна възнак върху напластените килими на пода. Беше напълно приличен удар, но далеч не най-доброто, на което бях способен. Все пак Ричард му спаси живота. Ако не бях толкова уморен от плуването, с такъв удар със сигурност щях да го убия.

Куин се хвърли върху мен. Пусна пурата си на пода и още преди да бе станал от стола, ръката му посегна към джоба. Аз го пресрещнах с удар в стомаха. Въздухът излезе със свистене от дробовете му и той падна на колене, превит на две. Ударих го по главата и го свалих по корем. Приклекнах зад гърба му и го натиснах с коляно между плешките.

— Недей — каза той. — Моля те!

Подпрях с длан тила му. Извадих длетото от обувката си и го забих зад ухото в мозъка му — бавно, полека, сантиметър по сантиметър. Той беше мъртъв още преди острието да бе влязло до половина, но аз продължих да забивам, докато опря до дръжката. Оставих го да стърчи. Избърсах дръжката с кърпата от джоба си и уморено се изправих.

— Десет-осемнайсет, Дом — промърморих на себе си.

Настъпих горящата му пура. Извадих ключовете на Бек от джоба му и се плъзнах безшумно в коридора. Минах през кухнята. Готвачката ме проследи с поглед. Заобиколих къщата, клатушкайки се, седнах зад волана на кадилака, запалих двигателя и потеглих на запад.