Лий Чайлд - Сметки за разчистване

— Още те виждам — извиках.

— Не стреляй — чух гласа на Ричард Бек зад гърба си. Звучеше някак особено.

Хвърлих бърз поглед зад себе си. Едно мигновено извръщане на главата, след което отново се обърнах напред. Но и за този кратък миг успях да видя, че Ричард държи в ръка берета. Същата като тази в джоба ми. Беше насочена в главата ми. Стоманата беше прясно смазана. Дребни капчици масло блестяха неприятно на светлината на полилея. Бях успял да различа дори елегантния гравиран надпис отстрани: Пиетро Берета. Също и малката червена точка, която показваше, че предпазителят е свален.

— Прибери пистолета, Ричард — казах аз.

— Не и докато баща ми е в опасност — отвърна той.

— Пусни го, Куин — казах аз.

— Не стреляй, Ричър — извика момчето. — Ще те застрелям пръв.

Куин вече бе успял да се скрие почти изцяло зад Бек.

— Не стреляй — извика отново Ричард.

— Прибери пистолета — повторих аз.

— Няма.

— Прибери го!

— Няма!

Вслушвах се внимателно в гласа му. Той стоеше неподвижно. Не мърдаше. Бях запомнил точно местоположението му. Знаех под какъв ъгъл трябва да се извъртя. Проиграх всичко в главата си. Обръщам се, стрелям, презареждам, обръщам се, стрелям. За секунда и четвърт можех да очистя и двамата. Куин нямаше да успее да реагира. Поех въздух в дробовете си.

После си представих Ричард. В съзнанието си видях глупавата му прическа, отрязаното ухо, дългите костеливи пръсти. Представих си как тежкото бренеке разкъсва гръдния му кош, смила вътрешните му органи и ги издухва през гърба му с огромната си кинетична енергия. Не можех да го направя.

— Прибери пистолета — казах отново аз.

— Няма.

— Моля те.

— Няма!

— Така помагаш на тях!

— Помагам на баща си.

— Него няма да го нараня.

— Не мога да рискувам. Той ми е баща.

— Елизабет, кажи му!

— Не мога — каза тя. — Той ми е съпруг!

Пат. Дори по-лошо.

Нямах полезен ход. Не можех да застрелям Ричард. Не ми го позволяваше съвестта. Следователно не можех да стрелям и по Куин. А от друга страна, не можех да си призная, че няма да стрелям по Куин, защото останалите осем веднага щяха да ми извадят пистолети. Сигурно щях да очистя неколцина, но рано или късно някой от тях щеше да очисти мен. Нямаше как да отделя Куин от Бек. Той за нищо на света нямаше да пусне Бек и да дойде с мен, за да го убия. Пат.

План В.

— Прибери пистолета, Ричард — казах аз. Заслушах се.

— Няма — отвърна той.

Не беше помръднал. Отработих отново движението. Обръщам се, стрелям. Поех си въздух. Обърнах се и стрелях. На две педи вдясно от Ричард, в прозореца. Куршумът увлече завесите със себе си и помете стъклата на прозореца заедно с рамката. Аз пробягах три крачки и скочих с главата напред през зейналата дупка. Претърколих се два пъти, завит в разкъсаната кадифена завеса, изправих се на крака и побягнах. Право към скалите.

След двайсетина метра се обърнах и застанах неподвижно. Остатъците от завесата се вееха на вятъра. От прозореца струеше жълтеникава светлина. Видях няколко силуета, скупчени зад разбитото стъкло. Видях движение — завесата, силуетите, преливащи се сенки. После чух изстрели. Срещу мен проблясваха дула на пистолети. Отначало два, после четири, пет. И още. Във въздуха свистяха куршуми. Удряха се в скалите и рикошираха сред гроздове от искри. Около мен се посипаха дребни камъчета. Изстрелите звучаха странно приглушено. Като пуканки или тапи от шампанско, удавени сред воя на вятъра и грохота на бушуващия океан. Коленичих и вдигнах пушката. Изведнъж стрелбата престана. Вдигнах пръста си от спусъка. Завесата изчезна. Някой я бе откъснал от корниза. Светлината от полилея ме заливаше. Видях Ричард и Елизабет. Тълпата ги избута напред, към прозореца. Ръцете и на двамата бяха извити зад гърбовете им. Видях лицето на Куин зад рамото на Ричард. Държеше пистолет и се целеше в мен.

— Хайде сега, стреляй да те видя! — изкрещя той.

Вятърът отнесе гласа му назад. Чух как седмата вълна се стовари върху скалите зад мен. Вятърът подхвана пръските и яростно ги плисна в гърба ми. Зад Елизабет различих един от хората на Куин. Лицето й беше изкривено от болка. Той я стискаше за рамото. В другата му ръка също имаше пистолет. Видях как още една ръка с пистолет се протегна отвътре и доизби стъклата от рамката на прозореца. Залитайки, Ричард пристъпи напред, вдигна крак и стъпи на перваза. Куин го блъскаше в гърба, докато го избута навън. Без да го пуска, излезе след него.