Лий Чайлд - Сметки за разчистване

— Хайде де, застреляй ме! — изкрещя отново той.

Зад тях тялото на Елизабет се издигна нагоре. Една дебела мъжка ръка я държеше през кръста. Краката й ритаха във въздуха. Ръката я постави на земята и после я дръпна назад, за да прикрива мъжа зад нея. Виждах лицето й в мрака, побеляло от ужас. Изкривено от болка. Запристъпвах назад. От прозореца излизаха още фигури. Като пчели от кошер. Строиха се в плътна група като клин. Избутани напред един до друг, Ричард и Елизабет образуваха върха на клина, който запристъпва към мен. Виждах пет пистолета. Отстъпвах заднишком, а клинът настъпваше. Пистолетите отново взеха да стрелят.

Явно не искаха да ме улучат. Целта им беше да ме заклещят на тясно. Започнах да броя изстрелите. Пет пистолета със заредени пълнители, това правеше поне седемдесет и пет патрона. Или дори повече. До момента бяха изстреляли не повече от двайсет. Оставаха им още много. Освен това огънят им беше координиран. Целеха се вляво и вдясно от мен, в скалите, на равни интервали по две секунди. Напредваха като машина. Като някакъв танк с броня от човешки тела. Изправих се в цял ръст, като продължих да отстъпвам заднишком. Клинът се приближаваше.

Ричард беше отдясно, Елизабет отляво. Избрах си един от мъжете зад Ричард, леко вдясно от него, и се прицелих. Мъжът ме видя и се прилепи още по-плътно към останалите. Клинът се сби и изтъня. Превърна се в тясна колона. И продължи да настъпва. Нямах възможност за изстрел. Отстъпвах заднишком, крачка по крачка.

С тока на лявата си обувка напипах ръба на улея. Вълните се разбиваха зад гърба ми. Придошлата вода заливаше стъпалата ми. Чакъл и дребни камъчета потракваха в кухините при оттичането й. Дръпнах и десния си крак назад, докато се изравни с левия. Закрепих се на ръба. Видях усмивката на Куин. Белите му зъби проблеснаха в мрака.

— А сега кажи „лека нощ“! — изкрещя той.

Остани жив, дочакай следващата минута.

От колоната се протегнаха ръце. Шест или седем едновременно, във всяка пистолет. Дулата бяха насочени към мен. Очакваха заповед. Чух как седмата вълна се разби в краката ми. Заля глезените ми и помете брега на метри пред мен. Водата се спря за секунда и после тръгна назад, с безразличния ритъм на метроном. Погледнах към Елизабет и Ричард. Виждах лицата им. Поех си дълбоко дъх. Помислих си: Те или аз. Пуснах пърсуейдъра и се хвърлих заднишком във водата.

След шока от ледения океан усетих още нещо — чувството, че сякаш падам от висока сграда. Само дето не беше свободно падане. Сякаш ме бе засмукала някаква добре смазана тръба, в която тялото ми поддържаше равномерна скорост и ъгъл на спускане. С известно ускорение. Напред с главата.

След като паднах в океана по гръб, за част от секундата не се случи нищо. Усещах само ледената вода в ушите, очите и носа си. Тя щипеше устните ми. Намирах се на около две педи под повърхността, но не се движех. Уплаших се, че може да изплувам. Да им кацна право на мушката. Те сигурно вече се бяха събрали около улея с насочени пистолети.

Но тогава почувствах как косата ми се изправя. Беше едва доловимо, почти приятно усещане. Все едно някой внимателно я разресваше встрани и нагоре от скалпа. Сякаш нечии силни, но нежни ръце ме уловиха за лицето и започнаха да ме дърпат към бездната — отначало леко, после по-силно. И още по-силно. И все по-силно. Усетих как шията ми се изпъна назад. После ръцете и гръдният ми кош се издължиха. Сякаш станах някак по-висок. Ръцете ми се отделиха от тялото и изведнъж, без усилие от моя страна, се вдигнаха нагоре, над главата. Тялото ми описа дъга и се понесе към дъното. Все едно някой отдолу ме бе вързал с ластик, който навиваше на гигантска макара.

Не виждах нищо. Не знаех дори дали очите ми са отворени или затворени. От студа сетивата ми бяха притъпени, а налягането върху тялото ми беше равномерно отвсякъде, така че чувството ми за допир почти бе изчезнало. Върху мен не действаха никакви физически сили. Усещах тялото си като втечнено. Сякаш участвах в научнофантастичен експеримент по телепортиране. Нямах размер, само ръст. Като въже, десет метра широко и един пръст в диаметър. Отвсякъде ме обграждаше мрак и студ. Задържах дъха си. Отпуснах се. Извих шия още по-назад, за да усещам как водата гали скалпа ми. Изпънах пръстите на краката си. Протегнах ръце над главата си. Извих гръбнака си назад. Разперих длани. Почувствах някакво неземно спокойствие. Бях като изстрелян куршум, който пори въздуха. Усещането беше приятно.