Чарлз Буковски - Любовни истории на обикновената лудост

За да се чукаш прав с някого, с необходимо някакво съответствие на пропорциите. Спомням си веднъж, когато бях почти издъхнал в една хотелска стая в Детройт. Опитвахме се да го правим прави. Искам да кажа, че мацето ме беше обгърнало с краката си. Което значи, че носех двама души. Ужасно. Исках да спра. Бях я повдигнал с ръце и курът ми беше под задника й.

А мацето викаше: „Господи, имаш силни крака. Господи, какви силни и красиви крака имаш!“

Това е вярно. Останалите части на тялото ми (включително и мозъкът ми) са лайна. Но някой беше дал тези огромни и силни крака на тялото ми. Не се шегувам. Щеше да ме убие — ебането в Детройт имам предвид — защото системата на мускулните лостове и движението на члена напред-назад изискват специално разположение на двете тела. Носи се тежестта на две тела. Цялото движение трябва да се премести към гръбначния стълб — маневра жестока и убийствена. Все пак успяхме да свършим и двамата. Захвърлих я в един ъгъл.

Тази в къщата на Андре обаче беше стъпила на пода, нещо, което ми помагаше да правя номерата си — да се въртя, да се бавя, да бързам и т.н.

Така успях да се справя. Бях в кофти състояние — гащите и панталонът ми се бяха заплели около обувките. Оставих Уенди. Не видях къде, по дяволите, се дяна, а и не ме интересуваше. Когато се навеждах да си вдигна гащите, малкият се приближи и набута средния пръст на дясната си ръка направо в задника ми. Изкрещях, обърнах се и му забих един юмрук в устата. Падна.

Вдигнах панталона си и седнах да пия вино с бира. Мълчалив и умърлушен. По едно време се съвзеха и събраха дрехите си.

„Лека нощ, Андре“ — каза той.

„Лека нощ, Андре“ — каза тя.

„Внимавайте по стълбите — казах. — От този дъжд е станало много хлъзгаво.“

„Благодарим, Андре“ — каза младежът.

„Ще внимаваме, Андре“ — каза момичето.

„Любов“ — казах.

„Любов“ — отговориха и двамата в един глас.

Затворих вратата. Господи, колко е хубаво да си безсмъртен френски поет! Отидох в кухнята, намерих някакво хубаво френско вино, няколко сардини и пълнени маслини. Сложих всичко на почти разпадналата се маса.

Сипах си вино в една висока чаша. Седнах до прозореца, от който се виждаше океанът и целият свят. Океанът беше красив. Продължаваше да прави това, което винаги е правел. Изпих виното си, пих още малко, похапнах нещо и се почувствах уморен. Съблякох се и легнах в леглото на Андре. Отпуснах се, гледайки слънцето през стъклото и слушайки морето.

„Благодаря, Андре! — казах — В крайна сметка не си чак толкова лош.“

А и моят талант все още не се беше изчерпал.

нали знаете какво се случва с онези, които залагат на конни състезания. понякога спечелваш доста й ти се струва, че всичко вече ти е наред. имах къща, имах гадже и градина. отглеждах лалета, които растяха по-прекрасни, отколкото очаквах. имах зелена ръка. имах зелени пари. не помня каква беше тая дяволска система, която бях измислил, но всичко вървеше по вода, без да работя. най-добрият начин, за да живее човек. а имах и Кати. тя беше страхотно маце. на съседа му потичаха лигите, щом я видеше, наистина, от сутрин до вечер висеше на вратата ни.

„Кати! ку-ку, Кати! Кати!“

отварях му по гащи.

„ооооо, помислих, че…“

„какво искаш бе, да ти еба майката…“

„помислих, че Кати…“

„Кати сере. какво да й предам?“

„ами, донесох тези кокали за кучето ви.“

държеше една голяма торба с пилешки кости.

„да даваш на куче пилешки кокали, е като да слагаш ножчета за бръснене в супата на бебето. искаш да ми убиеш кучето ли бе, педераст?“

„о, не.“

„я си набутай мръсните кокали отзад и се омитай оттука.“

„не ви разбирам.“

„сложи си кокалите в задника и чупката.“

„помислих, че Кати…“

„нали ти казах, че Кати СЕРЕ!“

тръшнах му вратата.

„не бъди толкова жесток със старчето, Ханк. Казва, че приличам на дъщеря му.“

„хубаво, сигурно го е правил с дъщеря си. а бе, нека чука и кашкавал, ако иска, стига само да ме остави на мира.“

„нима мислиш, че го пускам да влиза, когато те няма?“

„нищо не мисля, сигурен съм.“

„и какъв ти е проблемът?“

„кой кого чука.“

„я изчезвай бе, простак.“

облякох се. първо ризата и панталона, после чорапите и обувките.

„няма да съм извървял сто метра и вие вече ще се натискате страстно.“

запрати по мен някаква книга. не внимавах и книгата ме улучи над дясното око. разцепи ми веждата и потече кръв.