Хорхе Букай: Нека ти разкажа

— Там е въпросът — каза ми Дебелия . — Докато смяташ, че „трябва“ да учиш и да се дипломираш, няма как да го правиш с удоволствие. А когато не изпитваш поне малко удоволствие, ще си изиграеш лоша шега.

Хорхе повтаряше до втръсване, че не вярва в усилията. Казваше, че нищо свястно не може да се постигне с усилие. Но в този случай смятам, че все пак грешеше. Или поне, че това сигурно беше изключението, което потвърждаваше правилото.

— Но, Хорхе, не мога да прекъсна следването си — казах му аз. — Не мисля, че в света, в който трябва да живея, мога да стана нещо, ако нямам диплома. В известен смисъл следването е някаква гаранция.

— Може би — отвърна Дебелия . — Знаеш ли какво е Талмуд 7 7 Сборник от религиозни, битови и правни предписания на юдаизма, включващ и тълкувания на Библията. — Б.пр. ?

— Да.

— Там има една притча за един обикновен човек. Става дума за портиера на публичния дом.

Най-зле платената работа, на която се гледало с най-лошо око в едно село, била службата на портиера в публичния дом… Но какво можел да стори човекът?

Истината е, че той никога не се бил учил да чете и пише, нямал друго занимание, нито занаят. И получил мястото, защото преди него баща му бил портиер на публичния дом, а преди това — бащата на баща му.

Десетки години публичният дом се предавал от бащи на синове и портиерската служба също.

Един ден старият собственик умрял и домът попаднал в ръцете на амбициозен, деен и предприемчив младеж. Той решил да обнови бизнеса.

Ремонтирал стаите, а после извикал персонала да му даде нови инструкции.

На портиера казал:

— От днес вие няма да стоите само на вратата, а ще подготвяте и седмичен доклад. В него ще отбелязвате колко двойки идват всеки ден. На една от всеки пет двойки ще задавате въпроса как са били обслужени и какво биха променили в заведението. И веднъж седмично ще ми носите този доклад с отзивите, които вие подберете.

Мъжът се разтреперил. Не му липсвало желание за работа, но…

— Ще се радвам да изпълня заповедта Ви, господине — промърморил той, — но аз… не знам да чета и да пиша.

— О, колко жалко! Както разбирате, не мога да плащам на друг да прави това, а не мога и да чакам да се научите да пишете, затова…

— Но, господине, не можете да ме уволните. Цял живот съм вършил това, като баща си и дядо си… — прекъснал го той.

— Вижте, разбирам Ви, но не мога да направя нищо за вас. Естествено ще ви дам обезщетение, тоест известна сума, за да преживеете, докато си намерите друга работа. Така че — съжалявам. Желая ви късмет.

И просто се обърнал и си тръгнал.

Мъжът усетил, че целият му свят се сгромолясва. Не бил и помислял, че може да изпадне в такова положение. За пръв път в живота си се прибрал вкъщи като безработен. Какво можел да стори?

Спомнил си, че когато в публичния дом се счупело някое легло или се изкривял крак на шкаф, той правел малки ремонти с един чук и с пирони. Помислил си, че временно може да се занимава с това, докато някой му предложи работа.

Започнал да търси нужните инструменти из цялата къща, но открил само някакви ръждясали пирони и едни нащърбени клещи. Трябвало да си купи комплект инструменти и затова решил да похарчи част от парите, които получил.

На ъгъла до дома си научил, че в селото нямало железарски магазин и трябвало да пътува два дни с муле, за да иде до най-близкото село и да си ги купи. „Какво пък?“, помислил си. И тръгнал на път.

На връщане донесъл красива кутия с пълен комплект инструменти. Още не си бил свалил обувките, когато на вратата се почукало — бил съседът.

— Исках да ви питам дали нямате един чук да ми заемете.

— Ами имам, току-що го купих, но ми трябва… Останах без работа и…

— Добре, но аз ще ви го върна утре рано сутринта.

— Може.

На другата сутрин съседът почукал на вратата, както бил обещал.

— Вижте, чукът още ми трябва. Защо не ми го продадете?

— Не мога, трябва ми за работа, пък и железарският магазин е на два дена път с муле.

— Да направим сделка — рекъл съседът. — Ще ви платя за двата дни път на отиване и двата на връщане, плюс цената на чука. Нали сте без работа. Какво ще кажете?

Така наистина щял да има работа за четири дена.

И приел.

Като се върнал, друг съсед го чакал пред вратата на дома му.

— Здрасти, съседе. Вие ли продадохте чук на нашия приятел?

— Да…

— Имам нужда от някои инструменти. Готов съм да ви платя четирите дни път и малка печалба за всеки от тях. Нали знаете, не всеки разполага с четири дена за покупки.