Хорхе Букай - Приказки за размисъл (Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни)

Никога дотогава не му било хрумвало да се допитва за решенията си до когото и да било, но този път, когато магьосникът го приел, му задал въпрос… Имал нужда от някакъв претекст за посещението си.

Магьосникът, който бил истински мъдрец, му дал правилен, удачен и справедлив отговор.

Почти без да чуе отговора, кралят похвалил интелигентността на госта си и го помолил да остане още един ден, за да „се допита“ до него по друг въпрос… (Очевидно владетелят просто искал да се увери, че нищо нямало да му се случи.)

Магьосникът, който се радвал на свободата, достъпна само на просветлените, се съгласил.

Оттогава нататък всеки ден — сутрин или вечер — кралят посещавал покоите на магьосника, за да се допитва до него, и уговарял нова среща за следващия ден.

Не минало много време и дори кралят осъзнал, че съветите на новия му наставник били винаги удачни, така че в един момент, почти без да забележи, започнал да ги взема под внимание при всяко свое решение.

Минали месеци и години.

И както винаги, близостта на знаещия прави незнаещия по-мъдър .

Така и станало. Малко по малко кралят ставал все по-справедлив.

Вече не бил деспотичен и властен. Вече не му трябвало да се чувства могъщ и сигурно затова нямал нужда да показва силата си.

Започнал да разбира, че смирението също има своите предимства.

Започнал да управлява с повече мъдрост и добрина.

И станало така, че народът го заобичал, както никога преди не го бил обичал.

Кралят вече не ходел при магьосника да го пита за здравето му, а да научи нещо, да сподели някое решение или просто за разговор.

Кралят и магьосникът неусетно се превърнали в чудесни приятели.

Докато един ден, повече от четири години след онова пиршество и без каквато и да е причина, кралят си спомнил.

Спомнил си, че човекът, когото сега смятал за най-добрия си приятел, някога бил негов омразен враг.

Спомнил си за плана да го убие, който замислил.

И разбрал, че не можел да продължава да пази тази тайна, без да се чувства двуличник.

Кралят събрал смелост и отишъл до стаята на магьосника. Потропал на вратата и когато влязъл, му казал:

— Братко мой, имам да ти разкажа нещо, което ми тежи.

— Кажи — рекъл магьосникът — и облекчи сърцето си.

— В нощта, в която те поканих на вечеря и те попитах за смъртта ти, аз всъщност не исках да зная нищо за бъдещето ти. Мислех да те убия независимо от отговора, който щеше да ми дадеш. Исках неочакваната ти смърт да опровергае славата ти на гадател. Мразех те, защото всички те обичаха… Толкова се срамувам…

Кралят въздъхнал дълбоко и продължил:

— Онази нощ не се осмелих да те убия и сега, когато сме приятели и дори повече от приятели — братя, — ме ужасява мисълта за всичко, което щях да изгубя, ако го бях сторил. Днес чувствам, че не мога да продължа да крия позора си от теб. Имах нужда да ти кажа всичко това, за да ми простиш или да ме презреш, но без измама.

Магьосникът го погледнал и му казал:

— Много време ти отне, преди да ми го кажеш. Но така или иначе, радвам се, че го направи, защото това е единственото, което ще ми позволи да ти кажа, че вече го знаех. Когато ми зададе онзи въпрос и попипа дръжката на меча си, намерението ти беше толкова явно, че нямаше нужда да съм магьосник, за да разбера какво смяташе да сториш.

Магьосникът се усмихнал и сложил ръка върху рамото на краля.

— Като справедлива отплата за откровеността ти, трябва да ти кажа, че аз също те излъгах. Признавам ти, че измислих абсурдната история, че смъртта ми ще настъпи преди твоята, за да ти дам урок. Поука, която до днес не беше успял да разбереш. Може би е най-важното, на което съм те научил.

В живота си мразим и отхвърляме черти у другите и дори у нас самите, които смятаме за презрени, опасни или безполезни… Въпреки това, ако си дадем време, в един момент разбираме колко трудно ще ни бъде да живеем без нещата, които някога сме отхвърляли.

— Твоята смърт, скъпи приятелю, ще дойде точно в деня на смъртта ти и нито минута по-рано. Важно е да знаеш, че аз съм стар и че часът ми сигурно наближава. Няма никаква причина да мислим, че твоят край е свързан с моя. Това, в което сме свързани, е животът ни, не смъртта ни.

Кралят и магьосникът се прегърнали и вдигнали наздравица, за да отпразнуват доверието на всеки от тях в приятелството, което успели да изградят заедно.

Легендата разказва, че през същата тази нощ магьосникът… умрял в съня си.

На следващия ден кралят научил скръбната новина и бил безутешен. Не го натъжавала мисълта за собствената му смърт. Магьосникът го научил да се откъсва дори от принадлежността си към този свят.