Хорхе Букай - Приказки за размисъл (Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни)

Неизменно всички му отвръщали едно и също:

— Кралю, ти си много могъщ, но знаеш, че магьосникът има сила, която никой друг не притежава. Той познава бъдещето.

По онова време алхимици, философи, мислители, духовници и мистици били наричани най-общо „магьосници“.

Кралят много ревнувал от магьосника на кралството, който не само че имал слава на добър и щедър човек, но и народът го обичал, хората му се възхищавали и се радвали, че го има и че живее сред тях.

За краля не казвали същото.

Може би защото имал нужда да показва, че властта му принадлежи, той не бил нито справедлив, нито безпристрастен, а още по-малко добър.

Един ден кралят, уморен от разказите на хората за това колко могъщ и обичан бил магьосникът, а може би подтикван от тази смесица от ревност и страх, която поражда завистта, скроил план: щял да организира голямо тържество, на което да покани и магьосника. След вечерята, след като помоли за вниманието на всички, планирал да повика магьосника в средата на залата и да го попита пред придворните дали е вярно, че умее да чете бъдещето. Гостът имал две възможности: да отрече, с което да изгуби възхищението на околните, или да потвърди, с което да подкрепи причините за славата си. Тогава кралят възнамерявал да го попита на коя дата ще умре магьосникът на кралството. В отговор магът щял да назове някаква дата, без значение коя. Кралят замислил да извади меча си и да го убие на място. Така с един удар можел да постигне две неща: първо, да се отърве завинаги от врага си, и второ, да покаже, че магьосникът не е успял да погледне в бъдещето и е сгрешил в предсказанието си. В една и съща нощ щели да умрат магьосникът и митът за неговата сила…

Приготовленията започнали веднага и много скоро настъпил денят на тържеството.

След обилната вечеря кралят поканил магьосника да пристъпи в средата на залата и се обърнал към него:

— Вярно ли е, че можеш да четеш бъдещето?

— Донякъде — казал магьосникът.

— А можеш ли да прочетеш собственото си бъдеще? — попитал кралят.

— Донякъде — отговорил магьосникът.

— В такъв случай искам да ми дадеш доказателство — продължил кралят. — В кой ден ще умреш? Коя е датата на смъртта ти?

Магьосникът се усмихнал, погледнал го в очите и не отговорил.

— Какво има, магьоснико? — попитал кралят, усмихнат. — Не знаеш ли отговора? Не е ли истина, че можеш да виждаш в бъдещето?

— Не е в това причината — отговорил магьосникът. — Не се осмелявам да ти кажа това, което знам.

— Как така не се осмеляваш? — казал кралят. — Аз съм твоят господар и ти заповядвам да ми го кажеш. Трябва да разбереш, че за кралството е от голямо значение да знае кога ще загуби най-важните си хора. Отговори ми! Кога ще умре магьосникът на кралството?

След напрегнато мълчание магьосникът го погледнал и казал:

— Не мога да ти дам точната дата, но знам, че магьосникът ще умре точно един ден преди краля.

За няколко мига времето спряло. Сред присъстващите се разнесъл шепот.

Въпреки, че кралят винаги разправял, че не вярва нито в предсказания, нито в гадания, не се осмелил да убие магьосника. Владетелят бавно свалил ръцете си надолу и останал смълчан.

Мислите препускали в главата му.

Разбрал, че е направил грешка.

Омразата се оказала най-лошият му съветник.

— Кралю, изведнъж пребледня. Какво ти е? — попитал гостът.

— Зле ми е — отговорил кралят. — Ще ида в спалнята си. Благодаря ти, че дойде…

След това с объркано изражение се обърнал и закрачил към покоите си.

Казал си, че магьосникът е хитър. Дал единствения отговор, благодарение на който можел да избегне смъртта.

Питал се дали хитрецът е отгатнал смъртта си?

Предсказанието не можело да бъде вярно. Но ако се окажело истина?

Кралят бил объркан…

Върнал се обратно и казал на висок глас:

— Магьоснико, ти си известен в кралството с мъдростта си. Умолявам те да прекараш тази нощ в двореца, тъй като сутринта трябва да се допитам до теб за някои кралски решения.

— Ваше Величество! За мен ще е голяма чест… — казал гостът с поклон.

Кралят разпоредил на личната си стража да придружи магьосника до покоите за гости и да охранява вратата, за да е сигурно, че нищо няма да му се случи.

Тази нощ владетелят не можал да заспи. Тревожел се от това, което можело да стане, ако на магьосника му прилошеело от храната или случайно се наранял през нощта, или ако просто часът му настъпел.

На сутринта, рано-рано, кралят почукал на вратата на спалнята, където нощувал гостът му.