Колийн Маккълоу - Птиците умират сами

Средата на април беше любимото й време, когато цъфтяха нарцисите, азалиите и всички дървета. Имаше едно местенце, което според нея предлагаше най-красивата гледка в малки, съвсем интимни размери. Точно там седна тя на влажната земя — един самотен зрител, — за да й се полюбува. Докъдето поглед стигаше, се стелеха нарциси; някъде по средата множеството сведени жълти камбанки обграждаха голям разцъфнал бадем с натежали от цвят клони, сведени надолу грациозно и спокойно като на японска рисунка. Пълен покой. Обетовано кътче.

Джъстийн отметна назад глава да запечата в паметта си съвършената красота на натежалото от цвят бадемово дърво сред златистото, леко полюшващо се море от нарциси, и изведнъж на погледа й се натрапи нещо далеч по-малко красиво. Не друг, а Райнер Мьорлинг Хартхайм внимателно си пробиваше път между туфичките нарциси — с неизменното кожено палто, което пазеше масивната му фигура от вятъра, и със слънчеви отблясъци в сребристата коса.

— Ще настинеш — каза той, като си съблече палтото и го постла на земята с хастара нагоре за да седнат.

— Как успя да ме намериш тук? — попита тя и се сви в единия край на кафявия сатен.

— Мисис Кели ми каза, че си тръгнала за Кю. Останалото беше лесно. Обикалях, докато те намеря.

— Очакваш, предполагам, да се хвърля на врата ти от радост, а?

— Ще се хвърлиш ли?

— Все същият си: отговаряш на въпроса с въпрос. Няма. Не се радвам, че те виждам. Мислех, че съм успяла да те натикам в миша дупка завинаги.

— Един свестен мъж не може да остане в миша дупка завинаги. Как си?

— Добре съм.

— Още ли си ближеш раните?

— Да.

— Както можеше и да се очаква. Но аз започнах да си мисля, че след като веднъж си ми обърнала гръб, гордостта няма да ти позволи да направиш първата крачка към помирение. Аз пък, херцхен, съм достатъчно мъдър и знам, че гордостта е много лош партньор в леглото.

— Хич не си въобразявай, че ще я изриташ оттам, за да отвориш място за себе си, Рейн. Предупреждавам те, че няма да те приема в такава роля.

— Аз също не те искам вече в тази роля.

Резкият му отговор я подразни, но тя се престори на облекчена и запита:

— Честно?

— А мислиш ли, че иначе бих издържал толкова дълго време далеч от теб? В това отношение ти беше просто едно преходно увлечение, но иначе си ми добра приятелка и ми липсваше именно като добра приятелка.

— О, Рейн, и ти на мен!

— Това е добре. Тогава приемаш ли ме като приятел?

— Разбира се.

Той се изтегна върху палтото си, подпъхна ръце под главата си и й се усмихна лениво.

— На колко си години? На тридесет ли? В тези неприлични дрехи изглеждаш като мърлява ученичка. Ако не съм ти необходим за друго, Джъстийн, то поне имаш нужда от мен като личен арбитър на елегантността ти.

Тя избухна в смях:

— Признавам. Ако допущах, че ще излезеш от мишата дупка, щях да се погрижа повече за външния си вид. Може да съм на трийсет, но и ти не си в първа младост. Трябва да си вече поне на четирийсет. Разликата вече не е чак толкова голяма, нали? Отслабнал си. Добре ли си, Рейн?

— Никога не съм бил пълен, а само едър и от постоянното седене зад бюрото съм се смалил, вместо да напълнея.

Като изпъна крака и се обърна по корем, Джъстийн приближи лицето си до неговото засмяна.

— О, Рейн, толкова е хубаво, че те виждам! Никой друг не…

— Горката Джъстийн! А пък и парите ти никак не са малко напоследък, нали?

— Наистина — кимна тя. — Интересно защо кардиналът ми е завещал цялото си състояние. Е, половината на Дейн, разбира се, но нали аз съм единствената наследница на Дейн. — Лицето й неволно се сгърчи. Тя извърна глава и се направи, че се взира в един нарцис сред морето от нарциси, докато овладя гласа си достатъчно, за да заговори отново. — Знаеш ли, Рейн, много бих дала да разбера какво точно е имал общо кардиналът с моето семейство. Само приятел ли? Бил е нещо повече и там е загадката. Ех, да можех да разбера.

— Недей — каза й той и стана, като й подаде ръка. — Ела, херцхен, ще те заведа да вечеряме някъде, където смяташ, че ще има кой да види как червенокосата австралийска актриса и германецът са се сдобрили. Репутацията ми на плейбой доста западна, откакто ти ме напусна.

— Внимавай, приятелю, вече не ме наричат червенокосата австралийска актриса. Сега съм великолепната пищна английска актриса с тициановата коса — благодарение на моята безсмъртна Клеопатра. Само не казвай, че не знаеш, дето критиците ме наричат най-екзотичната Клеопатра от години насам. — И тя вирна длани и ръце в позата на египетска статуя.