Робер Мерл - Малвил

— Не съм против — отговарям аз най-после. — Прави каквото искаш, Миет. Никой не те насилва нито в единия, нито в другия смисъл.

„Добре, отивам от учтивост и любезност. Но без всякакво желание“ — отговаря нейната мимика.

— Значи, той не ти харесва, Миет?

Крив поглед, събрани пръсти на ръцете (Фюлбер), после — дясната ръка на сърцето и накрая — силно раздвижен показалец на същата ръка отдясно наляво пред носа. След което излиза и затваря вратата след себе си. Ние стоим и тримата прави пред затворената врата.

— Ама и тоя си го бива — казва Тома.

— Ти би трябвало да се противопоставиш — казва намръщено и сурово Мейсоние.

Вдигам рамене.

— В името на какво? Добре знаеш, че принципът е да я оставим да постъпва, както иска.

Гледам ги. Разярени и обидени са, като измамени съпрузи. Парадоксално и може би малко смешно чувство, защото най-после ние не се ревнуваме един друг. Вероятно защото всичко става вътре в групата ни, пред очите на всички. Няма нито измама, нито безсрамие. Нашата договореност съдържа дори някакъв учредителен, напълно успокоителен елемент. А Фюлбер не само не принадлежи на нашето общество, но постъпката му е крайно лукава. Тома и Мейсоние отбелязват, че ако Миет не бе така лоялна, те нямаше и да знаят за „прелюбодеянието“ й. Те не казват това, тъй като все пак имат усет за смешното, но думата не е далеч от ума им. Достатъчно е да ги погледнеш как кипят от ярост.

Какъв мръсник! — възкликва Мейсоние и понеже не му стига да го каже на френски, повтаря го и по нашенски.

Тома одобрява, като и той един път излиза от безстрастието си.

— Във всеки случай — продължава Мейсоние със заплашителен тон — ще видиш дали няма да кажа аз утре на Колен и на Пейсу как Фюлбер е прекарал нощта.

Провиквам се изплашено:

— Няма да им го казваш!

— Как така? — отговаря Мейсоние. — Те имат право да знаят, не смяташ ли?

Вярно е, имат право да узнаят как и те са били измамени. Особено Колен, при когото измамата е двойна.

— И на Жаке дори ще кажа — добавя Мейсоние със свити юмруци. — Крепостникът има същите права като нас.

Отново се намесвам, като гледам да спася нещо от пожара:

— Кажи го на Колен, но не и на Пейсу. Или почакай да си замине Фюлбер. Нали познаваш Пейсу, способен е да му смаже мутрата!

— И добре би направил — процежда Тома, стиснал зъби.

За Миет — нито дума и сигурен съм, дори нито една укоризнена мисъл, но обратно — увереност, че коварният Фюлбер е злоупотребил с чувството за дълг и гостоприемство у горкото момиче. Сигурен съм също, че ако бях предложил да отидем и събудим начаса Колен, Пейсу и Жаке, да разбием вратата на Фюлбер и да го изхвърлим заедно с магарето му, предложението ми щеше да бъде прието възторжено. Тъй като не искам в никакъв случай да изживея подобна сцена, задоволявам се да мечтая за нея. И като си представям как шестимата измамени мъже се втурват в стаята и натупват любовника на жена им, започвам да се смея.

— Няма нищо смешно — забелязва строго Мейсоние.

— Хайде — казвам аз, — върви си лягай. Станалото, — станало.

Тази изтъркана и успокояваща мисъл остава без ефект върху него — би трябвало да кажа: върху тях, тъй като, макар че говори по-малко, Тома е също така разярен.

— Противно ми е да си мисля, че се е опитал да се възползува от недъга на момичето — казва Мейсоние. — Казал си е: „Тя е няма, не ще каже на никого.“

— И как ли да не отида на литургията му утре — продължава той и повишава глас, — като зная, което зная, за да го видя как изрежда всички ония идиотщини за греха! Хайде, отивам да спя — добавя, като забелязва нетърпението ми.

И си тръгва, превил гръб. Докато се събличам, оставам със затворено лице, та Тома да мълчи. Не драматизирам. Първо, Фюлбер не е свещеник. Впрочем защо пък в края на краищата и един свещеник да не се люби? Но че нещастникът върши това скришом — там е болното му място.

Не изпитвам ненавист спрямо Фюлбер, че ни е отнел Миет за една нощ. Утре ще използувам без стеснение тази случка срещу него, но по други причини. Защото — сигурен съм в това — той е лош и несправедлив човек, който не желае добро на Малвил и срещу когото ще възстановя единството на Малвил. Единството, в което снощи религиозният въпрос едва не отвори пукнатина.

След като кандилото изгасва, аз си лягам, но както и очаквам, без да успея да заспя. И Тома също не заспива. Чувам го как се върти на канапето си. Той прави опит да ми заговори, но аз шумно го отблъсвам. Като не заспивам, да имам поне тишина.