Робер Мерл - Малвил

Фалвиница се измъква с недодялана дискретност и сега е ред на Малабар да получи ласките на Миет. Забелязвам пътем не без ревност, че тя го целува по устата, което никога не прави с мъжете. След тези нежности Миет се изправя пред мен и мимиките започват. Най-напред ми съобщава, че той (крив поглед, сключени пръсти) и тя (палец на сърцето) са се любили (невъзможен за описване жест). Тя е възмутена от него (гримаса на отвращение), но онова, което още повече я възмущава, е, че той (крив поглед, сключени ръце) й предложил (двете опънати с длани нагоре като поднос) да замине с него (краката сякаш се движат, дясната ръка, стиснала някаква въображаема ръка) за Ла Рок (широко движение с ръка към простора), за да му слугува (движение за чистене и миене). Какво коварство! (Двата юмрука на кръста, смръщени вежди, издадена с отвращение долна устна, краката й като че тъпчат змия.) Тя отказала (не, не — силно клати глава) и го оставила (обръща се наполовина, гърбът издава враждебност, а задникът — гняв). Добре ли е постъпила?

Тъй като стоя мълчаливо, поразен от дързостта на Фюлбер, тя отново подема последната си мимика.

— Да, разбира се, Миет, добре си направила — отговарям й аз, като с лявата ръка я галя по врата под тежките хубави коси, а с дясната отново повеждам станалия нетърпелив Малабар.

Веднага, с устрем, тя ме целува многократно по бузата, където й попадне, както вървим, и дори в един момент си мисля, че ще ме целуне и по устата като Малабар. Но не, ето я че тръгва да помага в Родилното , откъдето виждам, че изскача Фалвина, търколена като топка, разклатушкала като кораб дебелите си бедра по посока към главната кула.

Струва ми се, че Фюлбер е прекалил и че работата взема за него лош обрат. Все пак се освобождавам от тези мисли и се съсредоточавам върху задачата си. Сядам на седлото и подкарвам Малабар в обиколки по двора с различен ход, като употребявам юздата само за скоковете; предпочитам да върви главно в тръс. Шпорите ми са без зъбец, но ги употребявам много умерено и дори когато става вироглав, почти никога не си служа с камшика, който — сигурен съм — не му причинява никаква болка, но на който той видимо гледа като на обида. След половин час съм вече плувнал в пот, толкова много усилия трябва да се вложат, за да изляза наглава с огромното животно.

Докато обикалям в двора, виждам с крайчеца на окото Жаке да отива към главната кула, размахал ръце, с полуразтворени китки и напрегнати напред рамене. Изморен съм. Също и Малабар. Слизам от коня и завеждам жребеца в Родилното . Колен изниква, стиснал зъби, влиза с мене в бокса и докато свалям мрежата и седлото и ги слагам на полупреградката, той, без да продума, прави изтривалка от сламената постилка и разтрива яростно лъсналите от пот слабини на жребеца. И аз правя същото, но без ярост, от другата страна, като хвърлям по някой поглед над врата на коня към големия стрелец в очакване той да избухне. И ето, готово, тръгва. Видял е Мейсоние и Тома. Нареждали в склада придобитото от Блатото и Мейсоние му разказал как Миет е прекарала нощта. Изслушвам го. Моята главна функция в Малвил е да слушам. Като свършва, давам му съвети по сдържаност. Започвам да се тревожа. Става съвсем лошо за Фюлбер. Питам се дали не ще трябва да посмекча поражението му, за да се разделим без трясък.

— Видя ли Пейсу? — питам накрая.

— Не.

— Е добре, като го видиш, не му казвай. Чуваш ли, не му казвай!

Той се съгласява без желание и както отивам да окача мрежата и седлото, голямото сиво магаре на Фюлбер се разревава — да ти спука тъпанчето. Малкият Колен се вдига на пръсти и поглежда в неговата преградка.

— А бе ти се мислиш за жребец, жалки хвалипръцко, че си позволяваш да мислиш за любов? — казва му той презрително. — Да не си въобразяваш, че нашите кобили са за теб, магаре такова! Ами ако те запратим, и теб, и твоя господар, в рововете с вода? В ледената вода! Това би ви охладило задниците!

Разсмивам се на смесването и благоразумно продължавам да се смея, за да изключа каквато и да била сериозност.

— Във всеки случай — казва Колен, поуспокоен от собствената си шега — можеш да бъдеш сигурен, че няма да вървя да се изповядвам.

Тупвам го лекичко по плешката и се запътвам към кулата да се преоблека.

Преди подвижния мост срещам старата Мену, която ми се вижда загрижена. Спирам се. Тя вдига към мен мъртвешкото си личице, на което горят две живи очи.

— Тъкмо исках да ти съобщя, Еманюел — започва тя, — след изповедта Фюлбер ми каза, че бил загрижен за нашите религиозни задължения, щото сигурно нямало да можем да отиваме всяка неделя в Ла Рок, било много далеч, и при тези условия той се питал дали да не направи някого викарий и да го изпрати да живее в Малвил.