Робер Мерл - Малвил

Прочее Колен решава да убие Вилмен. Сама по себе си идеята не е лоша. Но когато ни разказва със закачливата си усмивка как я е изпълнил, ние всички изпадаме в ужас.

Наистина не може и дума да става Колен да използува пушката си. За да произведе оня „ефект на ужас“ без шум и без дим, който така му е легнал на сърцето, той решава да действува с лъка си.

Колен е дребен, мястото за стрелба е тясно, лъкът е голям. Той вижда, че няма да успее да го опъне в тази „миша дупка“. Това да е пречката! Излиза от дупката си (като оставя вътре пушката). Покатерва се с лъка в ръка и достига три метра по-нататък един голям почернял кестенов дънер, зад който се изправя за по-голямо удобство! Съвсем прав! И спокойно се цели в гърба на Вилмен.

За нещастие Вилмен се обръща, за да даде някаква заповед, и стрелата, която за малко не го уцелва, се забива в гърба на човека до него, който навярно е обслугата на бомбохвъргачката, защото Колен вижда как от ръцете му падат два-три малки снаряда, които, преди да спрат, се изтърколват няколко метра по склона на пътя. Раненият надава страшен вик, изправя се в цял ръст (в този момент го виждат и онези от бункера) и се изтърколва зигзагообразно по шосето, като се гърчи, за да измъкне стрелата от гърба си. След няколко метра пада по корем, мъчи се с вкопчани в пръстта ръце.

„Ефектът на ужас“ сигурно е постигнат, но не е решаващ. Вилмен е имал време да види откъде е дошъл ударът. Той извиква някаква заповед. Дванадесет пушки, включително и неговата, стрелят едновременно към кестеновия дънер, зад който Колен е залегнал на земята, без да е в състояние да отговори, тъй като пушката му е на три метра от него, а лъкът му е неизползваем, понеже не може да го опъне в легнало положение.

От крепостта чувам силната престрелка, но без нищо да видя, нито дори да мога да кажа кой срещу кого стреля, защото външната ни бойна група разполага със същото оръжие, както и противникът. Смъртно съм разтревожен, тъй като борбата между трите пушки на нашите приятели и дванадесетте пушки на Вилмен ми се вижда неравна. Благодарение на численото си превъзходство Вилмен може да маневрира и да заобиколи нашите. А ние, ние нищо не можем да направим, за да им помогнем, освен да излезем от Малвил, което би било лудост!

От бункера продължават да не различават врага. Тъй като не са видели и Колен да излиза от окопа си, те се запитват защо Вилмен връхлита към гъсталака и не разбират пък и защо пушката на Колен мълчи, тъй като знаят — най-малкото Ерве го знае — понеже е копал заедно с Жаке, — че от окопчето прекрасно се вижда пътят към. Малвил.

Но най-разтревоженият от нас е, разбира се, заинтересуваният. Той си дава сметка, че няма никаква възможност да се измъкне — напълно е изолиран зад почернелия кестенов дънер на седемдесет метра от врага, без пушка, и всякакво оттегляне е пресечено от заобикалящата го стрелба. Той чува как куршумите се забиват с глух шум в дънера пред него и как току до главата му хвърчат парчета кора. Той вече е решил. Изчаква някакво затишие, за да скочи в окопчето, зейнало само на три метра от него, с внимателно подпряната на сноп пръчки пушка в него. Но затишието не идва и когато не попадат в дънера, куршумите пищят отдясно и отляво с ужасяваща точност. „Единствен път в живота ми се искаше да съм още по-дребен“ — ще ни каже той по-късно.

Според пленниците отначало, когато стрелбата на Колен убила човека при оръдието, Вилмен бил много разтревожен, тъй като разбрал, че зад себе си има враг. Но понеже този враг не отговорил на стрелбата, разбрал, че е без оръжие и решил да го разкара от дървото. Накарва двама „стари“ да изпълзят до хълма и да заобиколят противника отдясно, а четирима от най-добрите му стрелци да продължат да го държат на място със стрелбата си. Едва обаче двамата „стари“ се отдалечили на няколко метра, и той ги върнал. „Мой ред е — рекъл. — Тоя юначага аз сам ще си го пипна .“ И се изправя. Без съмнение е искал с лесно извоюван успех да възстанови надмощието си над „старите“, тъй като завземането на Малвил не се очертавало като много леко.

Изправя се и понеже всичките негови хора са залегнали, изправеният му силует веднага става героичен. Със свободна, разлюляна стъпка, с пушка в ръка и пистолет в колана, се запътва към долния край на шосето, с цел да заобиколи Колен. Не му е нужна много смелост, тъй като Колен не отговаря на стрелбата, а надвисналата скала го скрива от погледите ни.

Както не виждаха хората му, Ерве и Морис не бяха видели дотогава и Вилмен, но като застава прав и започва да се клати по пътя с котешката гъвкавост на стар побойник, той се превръща в чудесна мишена. Ерве продължава да чака сигнала на Колен, следи го (по-късно той ще изимитира прекрасно походката му) и не мърда, Обаче Морис, който е изпълнен със студена омраза към Вилмен, веднага го взема на прицел, следи го с пушката си в нехайното му пристъпване по пътя и когато го вижда, че застава неподвижно и слага оръжието си на рамо, прицелва се в слепите му очи и стреля.