Тери Пратчет - Килимените хора

— Е, ами щом е така… Пак ви благодарим…

Уайтите вече се изнизваха през вратата. Снибрил се измъкна след тях. Чу как зад гърба му хората наново почнаха да се карат.

Бе утро. Уайтите бързаха сред развалините, и се наложи да потича, докато ги настигне.

— Тарилон?

Тя се обърна.

— Да?

— Защо трябва да си тръгвате? Какво искаше да кажеш?

Тя се намръщи.

— Опитахме го онова, как беше… вземането на решения. Изслушахме Атан. Той ни разказа какво е това да правиш избор. Опитахме го. Ужасно е! Вие как издържате така? Живеете, без да знаете какво ви очаква… Всяка сутрин се събуждате, и не можете да бъдете сигурни дори дали ще доживеете нощта… Ние бихме полудели на ваше място! Ала ние сме уайти. Не можем да се променим. Помогнахме да се създаде нова история. Сега отново можем да си я спомняме.

— О…

— Какъв ли кураж трябва да притежавате, всички вие, щом всеки ден се изправяте лице в лице с такава несигурност!

— Ние го смятаме за нещо нормално — сви рамене Снибрил.

— Ама че странно! Странно! Каква смелост само! Е… сбогом. Ти си решил да напуснеш Уеър.

— Да, аз… ама откъде го разбра?

Тя се усмихна радостно.

— Нали ти казах — отново помним и миналото, и бъдещето!

Откри Роланд там, където го бе вързал. Сега торбата на Снибрил не беше кой знае колко претъпкана. Парченцето късметлийски прах се бе затрило, монетите — и те. Резервният чифт обуща беше на краката му. Сега си имаше само едно одеяло, два-три ножа, едно въженце… копие… всъщност, то друго не ти и трябва.

Тъкмо нагласяше седлото, и чу точно зад гърба си гласа на Писмир:

— Тръгваш, а?

— Ох! Не те чух кога си дошъл.

— Много време прекарах с вас, мунрунгите. Знаете как да се примъквате. А също бих добавил — и как да се измъквате.

— Убеден съм, че хората там все ще се оправят някак — рече Снибрил.

— Е, ако спрат с караниците… — вдигна рамене Писмир. — Караници. Важно нещо са туй караниците!

Снибрил се обърна.

— Искам да изследвам Килима… Какво е Фрей? Какво започва там, където всичко свършва? Нали ти казваше, че не трябва да преставаме да задаваме въпроси…

— Точно така. Важно нещо са туй въпросите!

— Мислиш ли, че от идеята на Бейн ще излезе нещо?

— Кой го знае? Време е да пробваме нещо ново…

— Да. — Снибрил се покачи на седлото. — Знаеш ли, уайтите ни мислели за много смели, защото можем да вземаме решения? Те не могат! Изобщо не могат да се справят! А пък ние тях мислехме за изключителни… Какви ли не смайващи неща научава човек!

— Не съм ли го казвал винаги? — усмихна се Писмир.

— Е, аз искам да науча още! И още, и още! И искам да тръгна веднага, защото ако го отложа, няма да тръгна никога! Искам да го видя всичко онова, за което толкова си ми разказвал! Кракнастола, Черджето пред Камината, Края на Килима.

— Тогава нали ще ми разкажеш после как изглеждат! — примоли се Писмир. — Аз само съм чел за тях!

Снибрил се сепна.

— Ама нали като бях малък, ти ми разказваше какви ли не истории за Килима! Да не искаш да кажеш, че са били измислици?

— О, не, истина си бяха. Че иначе защо ще ги пише в книгите? — сви рамене Писмир. — Аз самият винаги съм искал да пътувам. Ама никога не успях да намеря време, не знам защо така. Ако можеш, тъй де, да отделиш някоя минутка, драсни някой ред…

— Добре. Хлъц. Да. Ще драсна. Ако намеря време. Е, ами тогава… довиждане, а?

— Довиждане.

— И да кажеш довиждане от мене и на…

— Ще кажа.

— Знаеш как е.

— Сигурно. Довиждане. Върни се някой път да ни разкажеш.

Последната дума бе по-скоро вик, защото Снибрил вече бе пришпорил Роланд. И вече се бе превърнал в петънце на хоризонта, когато се обърна и помаха пак.

Писмир се потътри обратно към караниците.

Недалеч от Уеър Снибрил спря и пое с пълни гърди въздуха на Килима. Беше му малко тъжничко, но нали винаги щеше да има къде да се върне — все някъде… Той се усмихна и потупа Роланд по шията. А после, пълен с надежда, вейнал коси, пришпори белия кон. Жребецът препусна в галоп и двамата се стопиха сред космалака.

© 1971 Тери Пратчет

© 1996 Светлана Комогорова, превод от английски

Terry Pratchett

The Carpet People, 1971

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

КИЛИМЕНИТЕ ХОРА. 1996. изд. Камея / Изд. Прозорец А.Р.Т. Колекция Избрано от Тери Пратчет. Роман. Превод: [от англ.] Светлана КОМОГОРОВА [The Carpet People, Terry PRATCHETT]. Формат: 20 см. Страници: 160. Цена: 190.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1602]