Тери Пратчет - Килимените хора

— Моули — рече Бейн. — Ех, как ги надушвам само!

— Трябва по-живо да мърдаме оттук! — защура се Писмир. — Те никога не се движат сами!

— Ама той прилича на човек! — възкликна Снибрил. — Мислех си, че такива чудовища и зверове ги има само по Неметените Кьошета!

— Може да са и мелез от чудовище и звяр — обади се Бейн.

Далечните огньове в миг угаснаха и се разнесе вой на снарг.

Още преди воят да заглъхне, Снибрил вече се бе метнал върху Роланд и бе препуснал. Останалите плътно го следваха. Там, отпред, се чуваха крясъци и вой, а в светлината сновяха черни силуети. Щом излязоха на полянката сред разтурения кръг от каруци, Снибрил усети, че конят под него се напрегна — готвеше се да скочи.

Той се вкопчи здраво в гривата, докато другите разчистят покрива на една каруца, по който тук-там бе останало някое читаво място — и те леко се приземиха насред кръга.

Няколко повалени каруци бяха пламнали и това удържаше чудовищата. Ала някои от тях бяха успели да се промъкнат вътре и ръмжаха по хората, които се опитваха да ги намушат с ножове.

Глърк се бе проснал неподвижен под огромната лапа на един снарг — по-голям снарг Снибрил не беше виждал. Грамадните пламтящи очи се извърнаха леко и съзряха мунрунга. Щеше му се да побегне — ала конят не помръдваше. И ездачът на гърба на снарга го бе видял. Ухили се — много неприятно.

Снибрил се плъзна долу на земята и вдигна копието на Глърк. Тежичко си беше. Глърк си падаше по копия, които нормален човек не би успял и да вдигне, пък за хвърляне да не говорим. Внимателно го стисна и прицели острието му право в звяра.

Снаргът се извърна, а заедно с него и ездачът му. Явно личеше, че огромният звяр се е напрегнал като пружина.

Виждаше и Роланд. Конят тихомълком ги бе заобиколил и сега снаргът и ездачът му бяха точно пред него. Опашката на Роланд потръпваше…

…Той метна къч. И с двете задни копита.

Ездачът изфуча покрай рамото на Снибрил. Бе вече мъртъв. Никой не би успял хем да изглежда така, хем да е още жив.

Снаргът изръмжа смаяно, изгледа Снибрил и скочи.

Никога не преследвай плячката си — учеше го Писмир. — Би трябвало да я причакваш — необходимо е само да наблюдаваш и да внимаваш.

Снибрил дори не се и замисли. Заклещи тъпия край на копието в земята и го стисна здраво. Посред скока Снаргът се усети, че май е постъпил много тъпо — ала вече беше твърде късно, защото се носеше стремглаво не към някакво си слабосилно същество, а към добре наточено острие…

Такава бе първата битка.

Когато Снибрил се събуди, нощта преваляше. Той лежеше край угасващ огън, завит с рунтава кожа. Беше му горещо и всичко го болеше. Побърза да затвори очи.

— Буден си — обади се Бейн. Беше се облегнал на някакво буре, а шапката, по обичайному, бе нахлупил връз очите си. Роланд беше завързан на съседния косъм.

Снибрил се надигна с широка прозявка.

— Какво стана? Добре ли са всички?

— А, да, да. Или поне на това вие му викате добре. Вие, мунрунгите, сте много мъчни за убиване. Ала има доста ранени — а най-зле, боя се, е брат ти. Моулите много разчитат на отровата, с която мажат мечовете си — а тя ти докарва, ами… сън, от който няма събуждане. Писмир в момента е при него. Не, не, лежи си там. Ако някой може да го излекува, то това е тъкмо Писмир. Хич няма да си от помощ, ако му се моткаш из краката. Освен това — добави той бързо, щом забеляза как го гледа Снибрил — ти как си бе, човек? Докато те измъкнем изпод оная гад…

Снибрил, измънка нещо под носа си и се огледа. Лагерът беше толкова мирен и кротък, че повече не можеше и да бъде — което ще рече, че ранните зори кънтяха от какви ли не звуци, крясъци и хорска патардия. При това жизнерадостна патардия с отчетлива дръзка нотка.

Нападението бе отблъснато. За миг — докато първата светлина на деня се процеждаше сред космите — мунрунгите се бяха почувствали готови да се нахвърлят на самия Фрей и на цялата му сюрия снаргове. Някои — като Бейн, който май никога не спеше — бяха останали край огньовете и сега бъркаха над тях сутрешната закуска.

Без думица да каже, Бейн изчовърка из въглените някакъв вързоп. От него се надигаше топла миризма.

— Снаргски бут в собствен сос — обяви той, докато разрязваше прегорялата коричка. — Сам убих собственика на този бут, което със задоволство си признавам.

— Белтъчините са там, където ги намериш. Ще изям едно парченце, ама да е без сланина. — Писмир се измъкна от каруцата на Орксон и слезе на земята.