Тери Пратчет - Масклин

Само че вече не можеше да го търпи. Прекалено много хора го зяпаха вече не знам кой си час поред. Той се върна в гаража. Доркас все още шпионираше от поста си горе на трегера.

— Какво става? — попита Масклин.

Старият ном посочи камиона точно под тях.

— Ей, тоя ни трябва — каза той. — Вътре има какво ли не. Сума ти работи от отдел „Направи си сам“. Че даже и галантерия има — игли там, разни други работи, абе, каквото си щеш. Всичкото, за което ми каза да се поозърна.

— Може да го изкарат. Трябва да ги спрем! — възкликна Масклин.

Доркас се ухили.

— Онези машинарии, дето отварят вратата на гаража, не щат да работят — обясни той. — Бушонът бил изчезнал.

— Какво е това бушон?

Доркас вдигна едно дълго, плътно червено нещо, което лежеше в краката му.

— Ей, това — подсмихва се той.

— Ти ли си го отмъкнал?

— Бая сложничко беше. Трябваше да го овържем с една връв. Уф, ама да знаеш каква ми ти искра изскочи, като го измъкнахме!

— Ама те сигурно могат да сложат друг — забезпокои се Масклин.

— А, ама те сложиха — самодоволно се ухили Доркас. — Хич не са тъпи те. Ама нищо не стана, щото като отмъкнахме бушона, момчетата взеха, че кръцнаха на едно-две места ония жици вътре в стената. Това по принцип е много опасно, само че човеците има да се ровят довека, докато го открият.

— Х-м-м-м. Ами ако вдигнат вратата с лост?

— Хич няма да им помогне. И да я вдигнат, камионът едва ли ще тръгне.

— Че защо да не тръгне?

Доркас посочи надолу. Масклин се вгледа и след малко съзря как две малки фигурки се измъкнаха изпод камиона и се гмурнаха в сенките край стената. Мъкнеха чифт клещи.

След още един миг след тях се шмугна друга самотна фигурка. Влачеше някаква тел.

— Уф, че много тел им трябва на тия камиони — рече Доркас. — Тоя вече си няма достатъчно. Ама че смешна работа, а? Махаш малката искричка — и камионът не ще да върви. Ама ти хич не се коси, смятам, че знаем кое къде да нагласим после.

Долу се чу „дран-н-н“. Един от човеците бе сритал вратата.

— Их, че са кибритлии — меко каза Доркас.

— Всичко си измислил! — възхитено рече Масклин.

— Надявам се — отговори Доркас. — Ама май е по-добре да проверим.

Той се изправи, измъкна едно голямо бяло знаме и го размаха над главата си. В отговор нещо бяло проблесна сред сенките в далечния край на гаража.

После светлините угаснаха.

— Полезно нещо е туй електричеството — обади се в мрака Доркас. Човеците долу забоботиха раздразнено, после се чу „джангър-лангър!“ — явно някой от тях беше сритал нещо, без да иска. Последва малко грухтене и някое и друго „туй!“, а после някакъв човек намери вратата и останалите се измъкнаха след него от мазето.

— Не мислиш ли, че са заподозрени нещо? — обади се Масклин.

— И други човеци работят в тоя магазин. Сигурно ще си помислят, че е тяхна работа.

— Това нещо, токът, е страшна работа — рече Масклин. — Вие можете ли да го правите? Граф Железарий бе много потаен по този въпрос.

— Така е, щото Железариите хабер си нямат — изруга Доркас. — Знаят само как да го крадат! Аз на четенето нещо хич не му хващам цаката, обаче хванах оня младок Винто да попрочете нещичко вместо мен. Разправя, че да правиш ток било много просто. Трябва само отнякъде да чопнеш такова… май тиран му се викаше. Май беше някакъв метал.

— В Железарския отдел има ли го? — с надежда попита Масклин.

— Явно не — отвърна Доркас.

И Нещото, и то не помогна много.

— Съмнявам се, че вече сте готови да използвате ядрена енергия — каза то след кратък размисъл. — Вземете, та пробвайте първо с вятърни мелници.

Масклин тъкмо приключи с опаковането на покъщнината си — каквато и да беше тя. Всичко се събра в торбата.

— Като тръгнем — обади се той, — ти няма да можеш да говориш, нали? Щото затова ти трябва да пиеш ток.

— Да, точно така ще стане.

— Не можеш ли да ни кажеш накъде да тръгнем?

— Не. Все пак улавям радиовълни, индициращи въздухоплавателна дейност на север оттук.

Масклин се помая.

— Това е добре, нали така?

— Това ще рече, че там има летящи машини.

— И можем да литнем и да летим чак до дома? — попита Масклин.

— Не. Но те могат да бъдат следващата стъпка. Би могло да е възможно да се свържем с кораба. Но първо трябва да подкарате камиона.

— Веднъж да го направим, после всичко ще направим — мрачно заключи Масклин. Погледна с очакване Нещото и тогава с ужас забеляза, че светлинките му гаснат една по една.