Тери Пратчет - Масклин

— Все тая — каза бабата. — Та, той построил Магазина само за номите, а?

— Ъъ… Дааа — проточи несигурно Гърдър.

— А преди какво е имало тук? — упорстваше бабата.

— Мястото. — Гърдър май се притесни. — Разбирате ли, абатът казва, че извън Магазина няма нищо. Хм.

— Ама ние дойдохме.

— Той казва, че разказите за Навънка са просто мечти.

— Значи, като му разказвах всичко за живота ни, той само ми се е присмивал? — натъжи се Масклин.

— Често е много трудно да разбереш в какво наистина вярва абатът — обясни Гърдър. — Мисля, че вярва най-вече в абатите.

— Ти ни вярваш, нали? — попита Грима.

Гърдър кимна, крайно колебливо.

— Често съм се чудил къде отиват камионите, и откъде идват човеците — каза той. — Абатът много се ядосва, като му го спомена, обаче. А другото е, че дойде нов сезон. Такъв досега не е идвал. Това значи нещо. Някои от нас са наблюдавали човеците — когато се появи нов сезон, все става нещо необичайно.

— Как така имате сезони, като не знаете нищо за климата? — понита Масклин.

— Че той климатът няма нищо общо със сезоните. Виж, хайде някой да заведе старците в Хранителните стоки, и ще ви покажа — на тебе и на Грима. Доста е странно. Обаче — сега лицето на Гърдър бе самото нещастие, — Арнолд Брос (създаден в 1905) няма да разруши Магазина, нали?

Направиха дълга разходка през трескаво работещия подподов свят.

Откриха, че Канцелариите могат да ходят, където си искат. Другите отдели не се страхуваха от тях, защото Канцелариите всъщност не бяха истински отдел. Например, нямаше жени и деца.

— Та значи, хората се присъединяват към вас? — попита Масклин.

— Избират ни — поправи го Гърдър. — По няколко интелигентни момчета от всеки отдел, всяка година. Но станеш ли Канцеларии, трябва да забравиш за отдела си и да служиш на целия Магазин.

— А защо тогава жените не могат да бъдат Канцеларии? — попита Грима.

— Добре известен факт е, че жените не могат да четат — обясни Гърдър. — Разбира се, вината не е тяхна. Очевидно мозъците им прегряват. От напрежението, нали разбираш. Просто си е така.

— Да бе, представете си — рече Грима.

Масклин я погледна косо. Беше я чувал да използва тоя сладък и невинен гласец и преди. Означаваше, че доста скоро ще стане беля.

С беля или без — Гърдър оказваше върху хората смайващо въздействие. Когато минаваше, му правеха път и леко се покланяха, а по един-двама от тях вдигаха малките си деца и им го сочеха. Дори и стражите по граничните кръстовища с уважение докосваха шлемовете си.

Отвсякъде ги обгръщаше шумотевицата на движещия се във времето магазин. Хиляди номи — помисли си Масклин. — Дори не съм предполагал, че съществуват толкова големи числа . Цял свят, създаден от номи.

Той си спомни как ловуваше сам, как тичаше из дълбоките канавки в широкото поле край магистралата. Наоколо нямаше нищо — само пръст и кремъци; и те се простираха, докъдето ти видят очите. Небето беше купа, обърната надолу, а той беше по средата.

А сега се чувстваше тъй, сякаш, ако се обърне изведнъж, неминуемо ще събори някого. Почуди се какво ли ще е, ако бе живял винаги тук, без да познава нищо друго. Ни студ, ни влага, ни страх.

Като нищо започваш да си мислиш, че не е възможно да има и други неща на тоя свят.

Смътно осъзнаваше, че са изкачили някакъв склон и са навлезли в ново пространство вътре в голямата празнина в самия Магазин. Беше нощ — Затворено — но в небето сияеха ярки светлини. Само дето не се бе научил да му вика таван.

— Тук е отдел „Галантерия“ — обади се Гърдър. — А сега, виждате ли табелата, която виси там?

Масклин се вгледа в мъгливата далечина и кимна. Виждаше я. Огромни червени букви на бяло платно.

— Трябва да пише „Коледен панаир“ — поясни Канцеларият. — Този трябва да е сезонът, той идва след „Летни лудории“ и преди „Пролетна мода“. Но вместо това там пише — Гърдър присви очи, и устните му няколко мига се движеха беззвучно: — „Последни намаления“. Чудим се какво ли значи това.