Тери Пратчет - Масклин

— Просто мисъл — обади се саркастично Грима. — Някаква си идейка, нали разбираш. Предполагам, че от големите идеи главата ми може да експлодира. Та, не значи ли това, че всичко го намаляват като за последно?

— О, може да значи всичко, което е просто като това. Тези табели трябва да се тълкуват — рече Гърдър. — Веднъж на една пишеше „Разпродажба на втора ръка“, пък не видяхме да продават ни ръце, ни ръкавици.

— Какво пише на останалите? — запита Масклин. „Всичко, намалено за последно“ беше твърде ужасна мисъл.

— Вече никой не им вярва на тия табели. Преди години за тях е имало войни. А те всъщност са просто глупав предразсъдък. Искам да кажа, че едва ли съществува чудовище на име Рязко Смъкнати Цени, което се разхожда нощем из Магазина и търси лоши хора. С него просто се плашат непослушните деца. — Гърдър прехапа устни.

— Има и друго странно нещо — добави той. — Виждаш ли ония работи до стената? Викат им рафтове. Понякога човеците вземат неща от тях, понякога слагат по тях. Но напоследък… Ами, само вземат.

Някои от рафтовете бяха празни.

Масклин не беше много запознат с тънкостите в поведението на човеците. Човеците си бяха човеци, както например кравите са си крави. Очевидно имаше нещо, което, да ги отличава един от друг, но той никога не бе забелязал какво е. Ако имаше някакъв смисъл в онова, което правеха, то той не можеше да го схване.

— „Всичко си върви“ — каза той.

— Да, но не точно върви — каза Гърдър. — Наникъде не върви. Нали не мислиш, че става въпрос за вървене? Сигурен съм, че Арнолд Брос (създаден в 1905) не би позволил всичко да се разхожда, където му падне. Нали?

— Преди да дойда от Навънка, никога не бях чувал за Арнолд Брос.

— А, да — каза Гърдър с мек тон. — Навънка , нали разказа. Било… много интересно. И хубаво.

Грима хвана Масклин за ръка и нежно я стисна.

— И тук е хубаво — каза тя. Изглеждаше изненадана.

— Ами да — храбро продължи тя. — Да знаеш, и другите мислят така. Топло е, храната е чудесна, нищо че имат толкова смахнати идеи относно мозъците на жените. — Тя отново се обърна към Гърдър: — Защо не попиташ Арнолд Брос (създаден в 1905) какво става?

— О, не мисля, че трябва да го правим! — бързо изрече Гърдър.

— Защо не? Щом той отговаря, значи е разумно да се пита — каза Масклин. — Ти някога виждал ли си Арнолд Брос(създаден в 1905)?

— Абатът го е виждал веднъж. Като млад се изкачил чак в Счетоводния отдел. Обаче не говори за това.

На връщане Масклин размишлява усилено. Едно време, у дома, нямаше такива неща като религия и политика. Светът беше просто твърде голям , че да се тревожиш за подобни работи. Но се съмняваше сериозно в Арнолд Брос (създаден в 1905). В края на краищата, ако е построил Магазина за номите, защо не го е направил с подходящ размер? Но, помисли си той, сигурно моментът не е подходящ да се задават такива въпроси.

Ако се замислиш достатъчно сериозно — винаги бе смятал той, — всичко можеш да разбереш. Например, вятъра. Винаги го бе озадачавал, до момента, в който осъзна, че го причиняват дърветата, като размахват клони.

Откриха останалите от групата край покоите на абата. Бяха им донесли храна. Баба Моркий обясняваше на двама шашнати Канцеларии, че ананасите хич не могат да се мерят с ония, които можеш да си наловиш там, където живеела.

Торит погледна иззад краишник хляб.

— Всички вас търсим — обади се той. — Оня тип, абатът, иска да ви види. Тоя хляб е мек. Не се налага да го сечеш, като хляба в къ…

— Я много да не знаеш! — сряза го баба, която изведнъж се бе изпълнила с привързаност към старата дупка.

— Ама то е истина — измънка Торит. — Никога не сме имали такива неща. Искам да кажа, всякакви там наденици и големи мръвки, дето не се налага да ги убиваш, и няма защо да се ровичкаш в мръсни кофи за боклук…

Той видя как са го зяпнали останалите и замънка сконфузено.

— Млък бе, изкуфял дъртак! — тросна се баба.

— Да де, и лисици нямаше, нали тъй? — каза Торит. — И госпожа Куум, и стария ми приятел Мърт, те въобще не…

Смъртоносният й поглед най-накрая подейства. Лицето му пребледня.

— Просто не беше само слънце и цветя — прошепна той, клатейки глава. — Не беше само слънце и цветя, това се опитвам да кажа.

— Какво иска да каже? — бодро попита Гърдър.

— Нищо, нищо — отряза го баба Моркий.

— Оо! — обърна се Гърдър към Масклин. — Ясно ми е какво е лисица — каза той. — Нали знаеш, че чета Човешки книги. Много добре се справям. Четох една, казваше се… — Той се поколеба. — Май че беше „Нашите пухкави приятели“. Красив и сръчен ловец, червената лисица се храни с леш, плодове и дребни гризачи. Тя… извинявайте, нещо не е наред ли?