Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Много внушително, няма що! Първо говориш както ние искаме и чак тогава те изслушваме. Федър вече го беше изпитал.

Това винаги означаваше, че си се сблъскал с невидимата стена на предразсъдъците. Никой от другата страна няма намерение да те изслуша — не защото думите ти не са верни, а само защото си застанал от външната страна на стената. По-късно, когато узря идеята за Метафизиката на Качеството, Федър измисли име на стената, за да определи и изясни значението й. Нарече я „културна имунна система“. Но сега разбираше само, че няма да успее с идеите си за индианците, докато не пробие стената. Ако не е признат, беше изключено да направи някакъв принос към антропологията единствено с налудничави идеи. Най-разумно беше да предприеме внимателна атака срещу стената.

В караваната четеше все по-малко и все повече мислеше по проблема. Книгите, струпани навсякъде — по седалките, по пода и рафтовете, бяха безполезни. Мнозина антрополози изглеждаха умни, заинтересовани, човечни, но всички те действуваха зад стената на антропологическата културна имунна система. Федър виждаше, че някои се мъчат да се измъкнат отвъд стената, зад нея обаче те не разполагаха с интелектуални средства, с които да се освободят.

Продължаваше да размишлява за стената и му се стори, че всички пътища зад нея водят към Франц Боас, който през 1899 година става първият професор по антропология в Колумбийския университет и оказва толкова голямо влияние върху нейното развитие, че и до днес антропологията в Щатите е в неговата сянка. Неговите ученици и духовни последователи са се прочули: Маргарет Мийд, Рут Бенедикт, Робърт Лоуи, Едуард Сапир, Алфред Крьобер, Пол Рейдин и други. Те са написали толкова богати антропологически трудове, че понякога наследството им погрешно се отъждествява с цялата културна антропология. Ключът към превземането на стената се криеше в преоценката на философските възгледи на самия Боас.

Боас е завършил математика и физика в Германия през деветнайсети век. Влиянието му се дължи не на разработката на конкретна антропологическа теория, а на утвърждаването на метод за антропологически проучвания. Методът заимствува принципите на „строгата“ наука, която Боас е изучавал.

Маргарет Мийд споделя: „Той бягаше от прибързаните обобщения като от чума и непрекъснато ни предупреждаваше да сме много внимателни.“ Обобщенията трябва да се основават на факти, единствено на факти.

„Несъмнено науката беше негова религия — обяснява Крьобер. — Ранните си убеждения наричаше материалистически. Науката не търпи нищо «субективно», трябва напълно да се изключат преценките на стойностите и по аналогия дори самите стойности като явление.“

На едно листче със заглавие „Голдшмит“ Федър преписа следния цитат: „Боас предаде на учениците си и на антропологията своя емпиризъм, своето грижливо отношение към фактите с всички подробности и пълна документация. Този подход представлява толкова съществен елемент от антропологичното мислене, че понятието «кабинетен антрополог» става хулително и след две поколения ние продължаваме да настояваме да се правят проучвания на място като предпоставка на претенциите за компетентност на антрополога.“

Когато изчете всичко за Боас, Федър вече бе уверен, че е открил източника на имунната система, на която се противопоставяше, същата имунна система, която така яростно бе отхвърлила възгледите на Дюзънбъри. Това беше класическата наука на деветнайсети век с нейното твърдение, че науката е само метод за определяне на истината, а не съвкупност от убеждения. Съществуваха много други антропологически школи освен тази на Боас, но Федър не откри нито една, която да му се противопоставя по въпроса за научната обективност.

Продължи да чете задълбочено — все повече си даваше сметка за отрицателните последици от прилагането на викторианската наука в културната антропология. Всъщност Боас бе пренесъл критериите на естествените науки в културната антропология, за да покаже не само че теориите на кабинетните антрополози не са подкрепени от науката, но и че всяка антропологическа теория не се подкрепя от науката, защото не може да се докаже със строгите методи на физиката, специалността на Боас. Ученият явно е вярвал, че някой ден от фактите ще се роди и такава теория, но почти цял век след неговите очаквания тя не се беше появила. Федър беше убеден, че това никога няма да стане. Културните модели не следват законите на физиката. Как от гледна точка на физичните закони ще докажеш, че в една култура съществува определена нагласа? Какво представлява нагласата от гледна точка на законите за взаимодействието между молекулите? Що е културна ценност? Как може да докажеш научно, че една култура има определени ценности?