Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

© 1991 Робърт М. Пърсиг

© 1993 Вера Георгиева, превод от английски

Robert M. Pirsig

Lila, 1991

Сканиране: sir_Ivanhoe, юли, 2007 г.

Разпознаване и последна редакция: NomaD, юли, 2008 г.

Публикация

Издателство „Хемус“ ООД, 1993 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8733]

Последна редакция: 2008-07-13 23:00:33

Името на този персонаж е Lila а не Laila(h) (вар. Leila/h), т.е. то не е семитско (арабско и еврейско), а има индо-ирански произход. Извън англосаксонски лингвокултурен контекст това име би следвало да се произнася Лила . От една страна, семантиката на това име е отвежда до персийското название lilaq (люляк) и така се свързва с флорално-ароматната символика на това градинско растение със значенията за любовна омая и мистична трансценденция. От друга страна, Lila е значимо понятие в индийската религиозна култура и светоглед, за което привеждам цитат от енциклопедията „Индийска митология“:

„ Лила. Игра, състезание, забава. За боговете самото творение на света е лила . Те създават човешките души и страданието, съдбата и предопределението, без да се интересуват от земните си поданици. По това боговете приличат на царе и диктатори от по-късни времена, които с лека ръка изпращат на смърт хиляди. Но боговете все пак са създали тази прекрасна земя с гори и реки, птици и звезди, слънце и луна. Всъщност тази «игра» е любовната прегръдка ( Шакти ) на двама божествени съпрузи, които правят божествена любов и чрез нея слагат начало на следващото поколение и на цялата земя, върху която живеем. След пълното си сливане те се разделят и материалният свят започва да се разпада, тъй като нещата съществуват дотогава, докато е волята на боговете, докато трае божествената любов ( Кама ). Красива илюстрация на тази жизнена философия е историята на Кришна и Радха, които са самите Вишну и Лакшми, съ-творците на вселената. Битието е възможно само докато има любов и съединяване. Раздялата превръща света ни в прах. Живеем, докато боговете ни обичат и докато ние се обичаме един друг.“ (Джан Напърт. Индийска митология. Изд. Абагар холдинг, 1994 г.) — Б. NomaD

По-коректното произношение на древноиндийската (санскритска дума) rtá е рита . Това религиозно-митологическо понятие има висока значимост в индийската култура като важна философска категория. Прилагам мой превод на статията на В. Н. Топоров за рита от „Мифы народов мира“, т. 2:

„ Рита(санскр. rtá ), обозначение на универсалния космически закон, е едно ключовите понятия на древноиндийското митологическо мислене. Рита определя преобразуването неподреденото състояние в подредено и осигурява съхраняването на основните условия на съществуването на вселената, човека, нравствеността.

Чрез рита се постига порядък в кръговрата на вселената. Доколкото този порядък съвпада с истината, то и рита се тълкува като истина в най-широк смисъл. Противоположност на рита е анрита ( anrta ), неподреденост като лишение от рита . Всеобщият характер на се проявява в това, че тя управлява и вселената, и ритуала, тя определя, и физическия и нравствения аспект на живота. Рита е установена от адитите, които я опазват. Най-много от боговете с рита е свързан Варуна (и Митра), именно той контролира съответствието между рита и човешките постъпки. Рита не е видима от смъртните: «закон скрит от закона» (Ригведа, V 62, 1), т.е. рита се определя не отвън, а не от самата себе си, иначе казано, тя определя всичко, включително самата себе си. Даже деянията на боговете са не повече от частни прояви на рита . Чрез рита се регулират движението на слънцето, дъждът, животът на растенията, хората и хората, действията на боговете. В постведическата епоха се засилва етическата интерпретация на рита . Понятието на рита … има немалко типологически паралели с други традиции, напр. старогр. Дике (Справедливост).“ (В. Н. Топоров) — Б. NomaD