Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Метафизиката на Качеството превежда думата „карма“ като „еволюционен отпадък“. Затова тя звучеше толкова смешно като име на яхта. Лайла сякаш беше пристигнала в Кингстън с боклукчийска кола. „Карма“ е болката, страданието, на които се обричаш, ако се придържаш към статичните модели. Единственото спасение от страданието е да се откъснеш от тях, да ги „убиеш“.

Твърде често, за да се отървем от тях, избираме самоубийството, ала то унищожава само биологичните модели. Все едно да разбиеш компютъра, защото не ти харесва как е програмиран. Социалните и интелектуалните модели, причинили самоубийството, се подемат от останалите. От еволюционна гледна точка самоубийството е стъпка назад и затова е безнравствено. Друг безнравствен начин да бъдат убити статичните модели е те да бъдат прехвърлени на някой друг. Федър наричаше това „изхвърляне на кармата“. Измисляш си някаква дяволска група — евреи, чернокожи, бели, капиталисти, комунисти, — обявяваш, че тя е виновна за всички твои страдания, намразваш я и се стремиш да я унищожиш. Във всекидневието всеки си има неща или хора, които мрази и обвинява за страданието си. Омразата и обвиненията носят известно облекчение.

С цялата си проповед на закуската в Кингстън Райгъл изхвърляше кармата. Същото правеше Лайла с обвинението си. Ето защо беше толкова тъжно. Цял живот я бяха затрупвали с кармични отпадъци, тя не можеше да се справи с тях, вбесяваше се и сега беше изхвърлила една част, което вероятно щеше да я успокои поне за известно време, но не това беше нравственото решение.

Нормално е да вземеш кармичните отпадъци и да се почувствуваш по-добре, когато ги предадеш другиму. Така е устроен светът. Но няма по-нравствено поведение от това да успееш да ги поемеш и да не ги предадеш по-нататък. Тогава има напредък не само за отделния човек, а за всички. За целия свят. Ако разгледаме живота на някои от великите нравствени личности в историята — Христос, Линкълн, Ганди и други, — ще видим, че те всъщност са се посветили на това да очистят света, като поемат кармичните отпадъци. Не са ги прехвърляли другиму. Понякога са го правели техните последователи, но никога те самите.

От друга страна, Федър смяташе, че ако приемаш кармични отпадъци, ти се освобождаваш. Ако беше изхвърлил Лайла с нейната лудост, после щеше да изпитва угризения. Но сега Лайла и Райгъл го бяха отхвърлили и той нямаше да се чувствува виновен, че са заминали. Бяха разрушили чувството за дълг. Ако Лайла изпитваше към него благодарност и привързаност, Федър нямаше да може да се освободи. Но сега Райгъл имаше тази чест.

… Забеляза, че куфарът й е изчезнал от масата в кабината за управление. Сега там имаше хубаво празно място. Чудесно! Значи можеше пак да извади кутиите с листчетата и да разчисти място за работа. И това беше чудесно. Спомни си, на листчето ПРОГРАМА е написал, че трябва да изчака Лайла да слезе от яхтата. Вече можеше да го задраска.

Не беше сигурен дали наистина иска да се върне към листчетата. Те по своему също бяха кармични отпадъци. Строго погледнато, да създаваш каквато и да е метафизика е безнравствено, защото чрез нея низшата еволюционна форма, интелектът, се стреми да погълне висшата, мистичната. Както философознанието неправилно се стреми да управлява и да погълне философията, така и метафизиката неправилно се мъчи да погълне света интелектуално. Тя се опитва да обхване Динамичното в статичен модел. Но никога не успява. Никога не се получава. Тогава какъв е смисълът да се опитваш?

Все едно да се мъчиш да измислиш съвършена, непобедима стратегия в шаха. Колкото и да си умен, не можеш да изиграеш партия, която да е „правилна“ за всички хора, за всички времена, навсякъде. Отговорите на десет въпроса водят до стотици нови въпроси, а техните отговори пораждат хиляди други въпроси. Не само че нямаше да стигне до правилното — напротив, колкото повече се задълбочаваше, толкова по-голяма беше вероятността да сгреши.

… Потънал в мрачните си мисли, Федър забеляза още нещо в полумрака отзад.

Куклата.

Беше я оставила.

Това също беше тъжно. След всички грижи просто я беше захвърлила. Създаваше се впечатлението за безнравственост. Какво ще кажете за момиченце, което тръгва и изоставя куклата си? Каква ще стане, когато порасне?

Федър се изправи и погледна куклата.

Най-обикновена гумена кукла серийно производство. Не беше от скъпите — от спящите. Кестенявата коса беше нарисувана. На едно място главата беше протъркана очевидно от дългото стоене във водата. Но можеше там да е била залепена коса, която отдавна е паднала.