Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Сигурно трябваше да прелива от радост. Не знаеше защо се чувствува толкова потиснат. Нали точно това искаше? Би трябвало да празнува…

Но наистина беше тъжно, че краят й ще е такъв. Защо бе казала на Райгъл, че Федър иска да я убие? Ама че работа! Лайла знаеше, че той няма никакво намерение да го стори. Пък и докато разговаряха, тя не се държеше като човек, който мисли така.

… Разбира се, не беше чувал от нейната уста обвинението, че иска да я убие. Само Райгъл каза , че тя го е изрекла.

… Но за какво му е на Райгъл да го лъже! Сигурно го е казала.

… Най-тъжното беше, че откакто бяха заедно с Лайла, това беше първата й наистина безнравствена постъпка спрямо него. Е, да, обиждаше го и говореше грубо. Но думите й бяха по-скоро самозащита, отколкото открита злост. Опитваше се да му каже истината. А сега бе излъгала. Ето защо искаше толкова бързо да се махне от него.

За пръв път я виждаше да свежда поглед. Това беше най-тъжното. Най-привлекателното у нея беше откритият й поглед на човек, който е чист пред съвестта си и не се интересува от мнението на другите. Сега той беше изчезнал. Това беше знак, че Лайла се връща към статичните модели, от които бе тръгнала. Беше се продала. Системата я бе победила. Най-накрая бе успяла да я направи лъжкиня.

Трябваше да направи сякаш още само една крачка и щеше се измъкне завинаги от този ад, но вместо това Лайла се върна назад. Всичко бе свършило. Онова копеле щеше да я затвори до края на живота й.

Федър реши, че все пак трябва да върши нещо и да се подготви да отпътува на следващия ден. Щеше да подреди всичко до зазоряване. Може би щеше да успее да стигне чак до Барнегат Инлет, ако имаше път дотам. Трябваше пак да погледне картите.

Не му се искаше да тръгва. Не му се правеше нищо.

… Беше му ясно, че не бива да съди Лайла така строго. Беше й се случило нещо много страшно. Кой може да я обвинява, ако иска да се върне някъде, където смята, че ще се чувствува по-сигурна?

… Странно, обвинението й, че иска да я убие, бе проява на лудост, и същевременно не бе съвсем погрешно. Той наистина искаше да я убие — не биологичната Лайла, а статичните модели, които неизбежно щяха да я унищожат, ако тя не се откажеше от тях.

От статична гледна точка цялото бягство в Динамичното Качество напомня за смъртта. То е движение от нещото към нищото. А каква е разликата между „нищото“ и смъртта? Динамичните възгледи не правят необходимите статични разграничения и въпросът остава без отговор. Най-многото, което може да каже Буда, е: „Виж сам.“

Когато първите западни изследователи се запознават с будистките текстове, те също тълкуват нирваната като вид самоубийство. В едно прочуто стихотворение се казва:

Звучи като холивудски филм на ужасите, но е посветено на нирваната. Метафизиката на Качеството го превежда по следния начин:

Докато носиш биологични и социални модели,

убий всички интелектуални.

Убий ги без изключение,

а после тръгни след Динамичното Качество.

И нравствеността ще възтържествува.

Лайла все още се движеше към Динамичното Качество. Животът прави същото. Разчупването на житейските й модели изглеждаше част от движението.

При първото си пътуване до Индия Федър не проумяваше защо, ако е всеобща реалност, пътят на просветлението към чистото Динамично Качество се появява само в тази част на света? Тогава го възприе като доказателство, че това не е нищо повече от религиозен брътвеж на Изтока, нещо като вълшебното място, наречено „рай“, където хората на Запад вярват, че ще попаднат, ако са добри и са получили разрешение от свещениците. Сега обаче Федър разбираше, че просветлението е разпространено по всички краища на света, както жълтият цвят се намира навсякъде, но някои култури го приемат, а други го пренебрегват.

Лайла вероятно няма да разбере никога какво й се е случило. Няма да разберат Райгъл и всички останали. Сигурно цял живот Лайла ще възприеме случката като провал, докато всъщност тя би могла да бъде развитие.

Може би ако Райгъл не се беше появил, Лайла щеше да успее да унищожи всички лоши модели още тук, в Санди Хук. Ала вече беше много късно да узнаят.

…Странно, беше дошла в Кингстън с яхта, наречена „Карма“. Едва ли някой на нея е знаел какво точно означава думата. Все едно да я наречеш „Причинна връзка“. От стотиците санскритски думи, които Федър бе учил преди толкова години, „дхарма“ и „карма“ се бяха запечатали в паметта му най-ярко. Можеше да преведе останалите и да ги постави по местата им, докато тези две думи сякаш непрекъснато се нуждаеха от нов превод.