Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Ритуалите понякога са свързващото звено между социалното и интелектуалното равнище на еволюцията. Можем да си представим първобитните ритуални песни и танци, свързани с определени космологични предания и митове — първоизточник на най-древните религии. Сигурно оттам са произлезли първите интелектуални истини. Щом ритуалът винаги предшествува интелектуалните принципи, той невинаги е упадъчно покваряване на интелекта. Последователността им в историята показва, че принципите произлизат от ритуалите, а не обратното. С други думи, не изпълняваме религиозните ритуали, защото вярваме в Бога, а вярваме в Бога, защото изпълняваме религиозните ритуали. Ако е така, това е само по себе си важен принцип.

След като Федър повървя малко, въодушевлението му около погребението на куклата почна да се изпарява. Не му допадаше идеята да се захване с ритуал, в който всъщност не вярва. Изпитваше усещането, че истинският ритуал трябва да се поражда от вътрешната природа на човека. Той не може да се изсмуче от пръстите и да се пришие отвън.

Погребението щеше да е преструвка. Как можеш да върнеш някого към „действителността“, когато умишлено му предлагаш измислица? Нямаше да се получи. В психиатрията никога не се поддаваше на преструвки и бе убеден, че и сега нямаше да стане нищо. Приказки за Дядо Коледа. Рано или късно лъжата рухва… и какъв е следващият ход тогава?

Федър продължи да размишлява по въпроса, докато следваше извивките На пътя. Накрая видя знак, че се намира вече в Хорсшу Коув.

Забеляза, че яхтата му си е на мястото на завоя, но до нея бе спряла още една.

Обзе го съвсем не мистична тревога.

Когато наближи, Федър видя, че е яхтата на Райгъл. Какво облекчение! Но нали Райгъл смяташе да поеме към Кънетикът? Какво правеше тук?

Тогава Федър се сети за думите на Лайла, че Райгъл ще дойде. Откъде пък знаеше това ?

Федър отиде при лодката, сложи торбите с покупките вътре и почна да я отвързва от стоманения прът.

— Чакай! — долетя глас.

Обърна се и видя Райгъл изправен на палубата на яхтата си със свити на фуния длани.

— Идвам на брега — изкрещя Райгъл.

Федър престана да развързва въжето. Загледа се как Райгъл слиза в своята лодка. Не разбираше защо просто не го изчака да се качи в яхтата.

Проследи с поглед Райгъл, който гребеше в лодката краткото разстояние и бавно поглеждаше през рамо. Аристократичните му черти се открояваха все по-ясно. Усмихваше се. Когато стигна до плажа, Федър му помогна да издърпа лодката на пясъка.

— Реших да дойда на брега и да поговоря малко с тебе — каза Райгъл. Усмивката му беше официална, пресметната — типично адвокатска.

— Какво има? — попита Федър.

— Ами дошъл съм първо да прибера един малък дълг — обясни Райгъл. — Платих сметката ти на пристана.

— Боже! — възкликна Федър. — Съвсем забравих.

— Е, те не забравиха — каза Райгъл и извади от джоба си квитанция.

Докато Федър я разглеждаше и търсеше портфейла си, Райгъл подхвърли:

— Дадох им малко повече да ги накарам да млъкнат. Мислеха, че става дума за сделка с наркотици, и не искаха да се замесват. Веднага щом си тръгна, се успокоиха и забравиха за случката.

— Хубаво — каза Федър.

Райгъл пое парите от него и попита:

— Какво правиш?

— Тъкмо бях на пазар — каза Федър. — Продуктите трябва да ни стигнат поне до Атлантик Сити.

— О, чудесно — възкликна Ричард Райгъл.

Последва мълчание, лицето му се напрегна.

— Къде е Бил Капела? — заинтересува се Федър.

— Наложи му се да се върне.

— Много неприятно.

Райгъл сякаш го изчакваше да продължи, но Федър нямаше настроение за разговори. Нито един от двамата не продумваше и Райгъл видимо се изнерви.

— Защо не се поразходим малко? — предложи той. — Ето тук, по тази пътека.

— Ами разхождай се, ако искаш — обади се Федър. — Аз пък искам да се прибера на яхтата. Цял ден съм на крак.

— Ще ми се да обсъдим някои неща — настоя Райгъл.

— Какви например?

— Важни.

Райгъл винаги изглеждаше разтревожен от неща, за които всъщност не говореше, но сега явно беше много сериозно. Думите и жестовете му се разминаваха.

— Помниш ли какво говорихме за Лайла още в Кингстън?

— Да — отвърна Федър, — помня много добре.

Помъчи се да отговори безизразно, но все пак се получи саркастично.

— Оттогава думите ти не ми излизат от главата — каза Райгъл.

— Така ли?

— Все мисля за тях и бих искал да поговорим по-подробно, но тъй като не можем да го направим в присъствието на Лайла, си рекох, че ще е по-добре да се поразходим.