Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Пак стана студено, Федър стана и хвърли още брикети в печката.

След потискащото преживяване в планините бе изпитал желание да се откаже от целия замисъл и да се насочи към нещо по-печелившо, но се оказа, че унинието му е само временно състояние, прелюдия към много по-всеобхватно и значително обяснение за индианците. Този път нямаше да съпоставя индианците и белите от гледната точка на бялата антропология. Щеше да сравни белите и тяхната антропология с индианците и „индианската антропология“ под ъгъл, за който още никой не беше чувал. Щеше да преодолее безизходицата, като разшири гледната точка.

Смяташе, че ключът се крие в ценностите. Те бяха най-слабото място в цялата стена на културния имунитет срещу новите идеи, която антрополозите бяха издигнали около себе си. Бяха длъжни да използуват понятието „ценност“, но според науката на Боас ценности всъщност не съществуват.

А Федър познаваше ценностите. Преди да се качи в планината, беше написал цяла книга за тях. Качеството. Качеството бе ценност. Двете понятия означаваха едно и също. Не само че ценностите бяха най-уязвимото място в стената, Федър вероятно щеше да бъде най-силният, който атакува тази слаба точка.

За атаката най-неочаквано намери подкрепата на един от учениците на Боас — Алфред Крьобер, който заедно с харвардския професор по антропология Клайд Клъкхоун бе оглавил направлението, поставило си за цел да възстанови ценностите в антропологията. По друг повод Клъкхоун пише: „Ценностите предоставят единствената основа за напълно разбираемо осмисляне на културата, защото фактически тъканта на всички култури се определя главно от техните ценности. Това става очевидно веднага щом се опитаме да опишем културата без позоваване на ценностите. Описанието се превръща в безсмислена съвкупност от елементи, свързани помежду си единствено от това, че съществуват едновременно на едно и също място — съвкупност, която може да се подреди със същото основание по азбучен ред или по всякакъв друг начин, подобно списък на дрехи, дадени за химическо чистене.“

Клъкхоун признаваше, че „е смайваща степента, в която дори формалното споменаване на ценностите доскоро се избягваше, особено от антрополозите. Колебанието им може да се обясни с традицията на естествените науки, която за добро или за лошо преобладава в нашата наука.“ Но в „Културата: критичен преглед на понятията и определенията“ те твърдяха, че „културата трябва да включва откритото и системно изучаване на ценностите и ценностните системи, разглеждани като природните явления, които подлежат на наблюдение, описание и сравняване“.

Според тях отрицателното отношение към използуването на ценностите се дължи на обективистични нагласи. Все същата обективност, помисли Федър, създала толкова неприятности на Дюзънбъри. „Именно заради субективната им страна на ценностите е наложено табу от страна на естествените науки, които ги смятат неподходящи за изследване — продължават Крьобер и Клъкхоун. — Вместо това (на ценностите) се отрежда място сред обособените интелектуални занимания, наречени «хуманитарни», които германците включват в «духовната наука». Ценностите са се смятали за вечни, защото са дадени от Бога, произтичат от божественото вдъхновение или най-малкото са разкривани от онази част от човешката душа, която се доближава до божественото, за разлика от тялото и останалите предмети в осезаемия свят. Една нова наука, която се бори да завоюва място и все още не излиза извън рамките на физиката, астрономията, анатомията и зачатъците на физиологията, каквато е западната наука само преди две столетия, може с радост да предостави отдалечената и изненадващо запазена територия на ценностите на философите и богословите, за да се ограничи с изследването на онова, което може да се разглежда механистично.“

Клъкхоун признава, че ценностите са дефинирани зле и са включени в многобройни противоречиви определения, но твърди, че конкретните изследвания не се нуждаят от словесни дефиниции. Според него независимо дали определението е подходящо или не, всички са единодушни по въпроса, какво представляват ценностите на практика. Той се опитва да реши проблема, като в книгата си „Проект за ценностите“ признава правото на всеки да определя ценностите както пожелае, но такъв подход е недопустим за формалните обществени науки.

В „Проект за ценностите“ Клъкхоун говори за пет съседни култури от Югозападна Америка от гледна точка на това, как всяка от тях оценява съседите и чрез този метод им дава сполучливо описание. Но в други книги Федър откри, че ценностите, както всяко друго общо понятие в антропологията, са подложени на обичайните злостни нападки. Ето какво бяха сметнали за необходимо да напишат за ценностите социолозите Джудит Блейк и Кингсли Дейвис: