Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Качеството е неделимо, неопределимо и непознаваемо в смисъл, че не съществуват познаващ субект и познаван обект, но за метафизиката не може да се твърди същото. Тя задължително трябва да бъде делима, определима и познаваема, иначе изобщо няма да съществува. Тъй като метафизиката е по същество вид диалектическо определение, изразът „Метафизика на Качеството“ е противоречие на термините, логически абсурд.

Положението напомняше математическата дефиниция на случайния, свободен достъп. Колкото повече се мъчи човек да каже какво е случайността, толкова по-малко случайна става тя. Същото може да се каже и за понятията „нула“ или „пространство“. Днес те нямат почти нищо общо с „нищото“. Нулата и пространството са сложни взаимовръзки на „нещото“. Ако Федър кажеше нещо за научния характер на мистичното разбиране, науката би могла да извлече полза, но истинското мистично разбиране щеше най-малкото да пострада. Ако наистина желаеше да направи услуга на Качеството, трябваше да го остави на мира.

Задачата на Федър ставаше непосилна — нали самият той бе настоял в книгата си, че Качеството не се поддава на определяне. И все пак сега бе на път да го дефинира. Не беше ли това своеобразно поражение? Мисълта му се връщаше към този въпрос стотици пъти.

Част от него нашепваше: „Не го прави! Само ще си навлечеш беля. Само ще нахвърляш хиляди тъпи доводи за нещо, което е било съвършено ясно още преди да се обадиш. Ще си спечелиш десет хиляди противници и нула приятели, защото щом отвориш уста да кажеш нещичко за същността на действителността, върху тебе тутакси ще се нахвърлят безброй врагове, вече заявили, че действителността е нещо друго.“

Лошото беше, че само една част от него говореше така. Другата обаче настояваше: „А, направи го въпреки всичко. Интересно е.“ Разумът му не обичаше неопределените неща, да му кажеш да не дефинира Качеството беше все едно да посъветваш някой дебелак да стои по-надалече от хладилника или алкохолик да не стъпва в кръчма. Разумът е привличан неудържимо от самия процес на определяне на Качеството. Преживяването е вълнуващо, въпреки че след него остава някаква мътилка като след препушване или проточил се купон. Или Лайла снощи. Няма вечна красота, както и вечна радост. Как бихме могли да го наречем? Израждане, предположи Федър. В строго мистичен смисъл писането на метафизика е изродена дейност.

Но според него на всичко това можеше да се отговори, че безпощадното, доктринерско избягване на изродеността също е изроденост, макар и от друг вид. От нея са направени фанатиците. Веднъж разкрита, чистотата престава да бъде чистота. Възраженията срещу замърсяването са форма на замърсяване. Единственият човек, който не замърсява мистичната действителност на света със строго установени от метафизиката значения, е нероденият, за чието раждане още никой не е помислил. Ние, останалите, трябва да се примирим, че сме по-малко чисти. Да се напиеш, да имаш вземане-даване със случайни жени от кръчмата и да пишеш метафизика е част от живота.

Федър нямаше какво друго да добави за възраженията на мистиците срещу Метафизиката на Качеството. После се замисли за аргументите на логическия позитивизъм.

Позитивизмът е философия, която приема науката за единствен източник на познание. Той прави строго разграничение между факт и ценност и се отнася враждебно към религията и традиционната метафизика. Позитивизмът води началото си от емпиризма — от идеята, че цялото познание трябва да идва от опита, и се отнася с подозрение към всяка мисъл, дори към научните твърдения, ако те не могат да се сведат до прякото наблюдение. От позитивистична гледна точка философията се ограничава с анализа на научния език.

Федър бе слушал курс по символна логика, воден от Херберт Файгъл — член на прочутия Виенски кръжок на логическия позитивизъм, и помнеше, че се е въодушевявал от възможностите на логиката да пренася математическата точност в решаването на проблемите на философията и в други области. Но дори твърдението, че метафизиката е безсмислена, му се струваше погрешно. Ако си част от един логичен, свързан мисловен свят, не можеш да избегнеш метафизиката. Според Федър критериите на логическия позитивизъм за „смисленост“ бяха чиста метафизика.

Това обаче не беше важно. Метафизиката на Качеството не само че издържа проверката на логическия позитивизъм за смисленост, нещо повече, на този изпит тя получава само отлични бележки. Метафизиката на Качеството изразява по нов начин емпиричната основа на логическия позитивизъм — по-точно, по-изчерпателно, по-убедително от когато и да било. Според нея ценностите не са извън опита, с който се ограничава логическият позитивизъм. Те са същността на опита. Всъщност ценностите са по -емпирични от субектите или обектите.