Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Ох! Ама че работа! Не бе сигурен дали е лъжица за неговата уста. Щеше да запълни цяла лавица с книги. Цял коридор с лавици! Но колкото повече размишляваше, толкова повече се убеждаваше, че освен метафизиката единствената алтернатива е да се откаже.

Все пак изпитваше и някакво облекчение. Метафизиката го беше заинтригувала най-силно, докато следваше философия в Съединените щати и по-късно, като специализант в Индия. Сякаш излизаше на свобода след безкрайните лабиринти и мрежи на непознатата антропология. Най-накрая се озова в собствени води.

Аристотел нарича метафизиката „първата философия“, Тя е съвкупност от най-общите съждения на йерархично подредената мисъл. На едно листче Федър бе преписал определението, че метафизиката е „дял от философията, който се занимава с характера и структурата на действителността“. Тя задава въпроси от рода на: „Реални или измислени са предметите, които възприемаме? Съществува ли външният свят отделно от нашето съзнание? Може ли действителността да се сведе до една-единствена основна субстанция? И ако отговорът е утвърдителен, каква е нейната същност — духовна или материална? Познаваема ли е Вселената, или е неразбираема и хаотична?“

От водещото положение на метафизиката човек би могъл да заключи, че всеки признава нейното съществуване и значение, но всъщност не е така. Макар още в древна Гърция да е заемала централно място във философията, метафизиката не е общопризнат дял от познанието.

Противниците й се разделят на два вида. Първият включва философите на науката, особено групата, наречена „логически позитивисти“, които твърдят, че единствено естествените науки могат с пълно основание да изследват характера на действителността и че метафизиката е просто сбор от недоказуеми твърдения без никаква стойност за научното наблюдение на действителността. За истинното разбиране на действителността метафизиката според тях е прекалено „мистична“. Очевидно към тази група спада Франц Боас, а заради него — и цялата съвременна американска антропология.

Във втората група противници на метафизиката са мистиците. Понятието „мистично“ понякога се смесва с „окултно“ или „свръхестествено“, с магьосниците и вещиците, но смисълът му във философията е друг. Някои от най-почитаните философи са били мистици: Плотин, Сведенборг, Лойола, Шанкарачария и още много други. Всички те споделят убеждението, че същностният характер на действителността е извън езика, че езикът разчленява нещата, докато действителността по природа е неделима. Според дзен-будизма, който е мистична религия, илюзията за разчлененост може да бъде преодоляна чрез медитация. Местната американска църква вярва, че кактусът пейоте предизвиква мистично разбиране у хора, които иначе му се съпротивляват, разбиране, постигано от индианците чрез Търсенията на Прозрение в миналото. Според Дюзънбъри този мистицизъм е абсолютният център на традиционния бит на индианците и както е изтъквал Боас, се намира абсолютно извън сферата на позитивистичната наука и придържащата се към нея антропология.

Исторически мистиците са смятали, че метафизиката е прекалено „научна“, за да обясни истинската същност на действителността. Метафизиката не е действителност. Метафизиката дава имена на действителността. Метафизиката е ресторант, където ти връчват лист с меню от трийсет хиляди страници, но не ти сервират храна.

Федър реши, че отхвърлянето на метафизиката както от мистицизма, така и от науката поради съвършено противоположни причини е добро предзнаменование за неговата Метафизика на Качеството. Излизаше, че ако наистина съществува мост между двете, между разбирането на индианците и разбирането на антрополозите, този мост се намира именно в метафизиката.

Според него от двата вида враждебност към метафизиката по-страшна бе враждебността на мистиците. Те ще ви уверят, че щом отворите вратата на метафизиката, трябва да се простите с всяко истинно разбиране на действителността. Мисълта не е път към действителността. Тя издига пречки по този път, защото опиташ ли се да използуваш мисълта в подхода си към нещо, възникнало преди нея, разсъжденията не те доближават към него. Те те отдалечават . Да дадеш определение на нещо означава да го подчиниш на плетеница взаимовръзки, плод на твоя разум. А сториш ли го, разрушаваш истинното разбиране.

Ключовата реалност на мистицизма, реалността, която Федър бе нарекъл в първата си книга „Качество“, не е метафизична шахматна фигура. Не е нужно да даваш определение на Качеството. Ти го разбираш без определения, още преди да си ги дал. Качеството е непосредствено изживяване, независимо от мисловните абстракции, и е възникнало пред тях.