Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Не можеш.

В науката няма ценности. Поне официално. Цялата антропология беше нагласена и подправена така, че никой да не е в състояние да докаже нищо от общ характер за никого. Каквото и да твърдиш, във всеки момент някой проклет глупак може да те обори, че твърдението ти не е научно.

Цялата съществуваща теория се отличаваше с яростни спорове за различия, които изобщо не бяха антропологически. Почти никога не избухваха спорове за точността на наблюденията. Те се водеха за абстрактните значения. Сякаш всяко теоретично твърдение беше сигнал тутакси да започне разгорещена препирня за различията, която не можеше да се разреши с никаква антропологична информация.

Изобщо целият предмет приличаше на магистрала, която гъмжи от ядосани шофьори — те се ругаят и обвиняват един друг, че не умеят да карат, докато всъщност вината е в самата магистрала. Тя е построена като обективно научно изследване на човека, което следва законите на естествените науки. Проблемът обаче бе, че човекът не може да бъде обект на обективно научно изследване — от такива обекти се очаква да не се променят. Те трябва да следват законите на причинно-следствената връзка, та определена причина винаги да води до дадено следствие и така до безкрай. Но с хората не е така. Дори с диваците.

Резултатът беше теоретичен хаос.

На Федър му допадаше едно описание, което бе прочел в книгата „Теорията в антропологията“ на Робърт Манърс и Дейвид Каплан от университета Брандийс. „Из цялата антропологическа литература — пишеха двамата автори — са пръснати многобройни догадки, прозрения, хипотези и обобщения. Те си остават разпокъсани, неразвити и несвързани помежду си, затова често се губят или забравят. Съществува тенденция всяко ново поколение антрополози да започва отначало.“

„Разработването на теорията на културната антропология вече прилича на нива, която преди да бъде разорана, трябва да се разчисти — продължаваха по-нататък авторите на книгата, — туземците от време на време се връщат към обраслите с храсталаци стари ниви, разчистват ги, изгарят растителността и ги обработват няколко години.“

Федър откриваше навсякъде следи от разчистването и изгарянето. Някои антрополози твърдяха, че културата е същност на антропологията. Други пък отричаха съществуването на културата. Трети казваха, че всичко се свежда до историята, четвърти настояваха, че най-важна е структурата. Според някои всичко е функция, според други — ценности. Имаше антрополози, които следваха научния пуризъм на Боас и отричаха съществуването на ценности.

Федър мислено отбеляза идеята, че в антропологията няма ценности, като „мястото“. Именно там стената бе най-уязвима. Нямало ценности значи? Нямало Качество? От тази отправна точка можеше да предприеме нападението.

Очевидно мнозина се стремяха да се измъкнат от метафизичните кавги, като отхвърляха теорията изобщо и се споразумяваха дори да не говорят в стила на теоретичния редукционизъм примерно какво правят диваците като цяло. Ограничаваха се с описанията какво точно е вършел техният дивак в сряда. Това беше безопасно от научна гледна точка и — безполезно за науката.

Антропологът Маршал Салинс пише: „В тази област самият термин «всеобщ» има отрицателна конотация, защото предполага търсене на големи обобщения, каквито академичната, толкова придирчива американска антропология на двайсети век практически е обявила за ненаучни.“

Федър предполагаше, че чрез този метод антрополозите пазят „научната чистота“, но чистотата налага такива ограничения, че в действителност задушава изследванията. Ако не можеш да обобщаваш данните, за какво са ти те?

Наука без обобщения фактически не е наука. Представяте ли си някой да заяви на Айнщайн: „Не можете да кажете «E = mc²». Прекалено общо е, намирисва на редукционизъм. Искаме само физични факти, никакви такива претенциозни теории.“ Чисти глупости. Но антрополозите твърдяха точно това.

Необобщени, данните са просто клюки. Федър четеше и се убеждаваше, че равнището на написаното не стига по-нависоко. Лавица след лавица се запълваха с прашни томове с описания на този или онзи дивак, ала както се убеждаваше Федър, антропологията, „науката за човека“, не успяваше да направлява човешката дейност във века на науката.

Пълна шашмалогия. Антрополозите се мъчеха да се изтеглят, като се дърпаха за собствените коси. Не е възможно кутия А да съдържа кутия Б, която на свой ред съдържа кутия А. Това е шашма. Но тук представяха „наука“, която съдържа „човека“, който съдържа „науката“, която съдържа „човека“, който съдържа „науката“, и така до безкрай.