Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Много драматично представяне на идеята, мислеше Федър. Докато не ти я посочат, я подминаваш, но след като я забележиш, тя става очевидна. Източник на ценностите, използувани от Робърт Редфорд и толкова близки на американците, е системата от културни ценности на американските индианци. Дори лицето на Редфорд в кафеникавите кадри на цвят напомняше индианско.

Разбира се, замисълът във филма изобщо не е героят да олицетворява индианеца. Това става „естествено“, покрай изобразяването на Дивия запад. Но според тезата на Федър неговата „естественост“ и „естествената“ реакция на публиката се обясняваха с обстоятелството, че филмът стига до най-дълбоките извори на американските представи за добро. А именно източникът на доброто — историческата културна система от американски ценности, е индиански.

Ако вземете списък на всички черти, които европейските наблюдатели изтъкват като особености на белите американци, ще забележите известна прилика с особеностите, които американските наблюдатели обикновено приписват на индианците. Нещо повече, ако вземете друг списък — на характеристиките, с които американците описват европейците, той доста наподобява мнението на индианците за белите американци.

За доказателство Федър смяташе да обърне ситуацията: вместо да покаже как каубоят прилича на индианец, щеше да разкрие как индианецът прилича на каубой. За целта беше намерил описанието на индианец шайен, направено от антрополога Е. А. Хьобел:

„Сдържан и изпълнен с достойнство… (индианецът шайен) се движи с кротка самоувереност. Говори свободно, но никога небрежно. Уважава чувствата на другите и е любезен и щедър. Не избухва за щяло и нещяло и се стреми да потисне чувствата си, ако е ядосан. Енергичен ловец, високо цени активния живот при война. Към враговете не изпитва никаква милозливост, колкото по-нападателен е, толкова по-добре. Запознат е с обредите. Не е нито лекомислен, нито суров. Обикновено е тих, чувството му за хумор е слабо изразено. Сексуално е потиснат и с мазохистични склонности, които обаче се проявяват в утвърдени културни обреди. Не проявява особено голямо творческо въображение, но притежава трезв поглед върху действителността. С житейските проблеми се справя по установените начини, ала в същото време проявява забележителна способност да се приспособява към нова обстановка. Мисленето му е до голяма степен рационалистично и все пак обагрено с мистицизъм. «Аз»-ът му е изявен и не се поддава лесно на заплахи. «Свръхаз»-ът, проявен в силното гражданско съзнание и овладяването на основните импулси, е мощен и господствуващ. Той е «зрял», спокоен и уравновесен, сигурен в социалното си положение, общителен. Изпитва силни тревоги, но те са канализирани в институционализирани начини на колективно изразяване със задоволителни резултати. Почти не проявява невротични тенденции.“

Какво по-добро описание на Уилям Бойд в ролята на Куция Касиди в двайсет и три или петдесет, или колкото са там филма! С изключение единствено на индианския „мистицизъм“ характеристиката съвпада напълно.

Всъщност няма значение дали американският каубой някога е бил като Уилям С. Бойд. Важното е, че през трийсетте години, в най-мрачните дни на Голямата депресия, американците пръскаха милиони долари да гледат неговите филми. Не им се налагаше. Никой не ги принуждаваше. И все пак ходеха на кино точно както по-късно гледаха „Бъч Касиди и Сънданс Кид“.

Правеха го, защото филмите потвърждаваха ценностите, в които вярваха. Тези филми бяха обреди, почти религиозни обреди, чрез които културните ценности на Америка се предаваха на младите и се затвърждаваха у старите. Процесът не беше съзнателен, преднамерено търсен — хората просто вършеха онова, което им харесваше. Само ако анализираме предпочитанията им, ще проличи, че са възприели индианските ценности.

Същият анализ продължаваше в друга част от хилядите листчета в кутиите на Федър: мнозина европейци намират белите американци за немарливи и размъкнати, но в действителност индианците в резерватите са много по-немарливи от тях. Европейците често смятат, че американците дрънкат каквото им падне и са невъзпитани и донякъде нахални в постъпките си, ала същото важи за индианците с още по-голяма сила. През Втората световна война европейците забелязаха, че американските войници се наливат като невидели и щом се напият, създават неприятности. Сравнението с индианците се натрапва от само себе си. Но, от друга страна, европейските военачалници ценяха високо издръжливостта на американските войници по време на битка, а това също е индианска черта.