Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Ако обществото изобщо не намира място в научните открития, къде тогава се раждат научните хипотези? Ако наблюдателят е напълно обективен и записва единствено наблюденията си, къде ще наблюдава хипотезите? Атомите не разнасят хипотезите за себе си като ръчен багаж. Щом приемаме, че съществува изцяло субектно-обектна наука с отношения единствено между разума и материята, целият въпрос се превръща в неизбежна интелектуална черна дупка.

Нашите научни описания на природата винаги са извлечени от културата. Природата ни казва само онова, което нашата култура ни предразполага да чуем. Подбираме неорганичните модели, които ще наблюдаваме, и онези, които ще пренебрегнем, на основата на социалните ценностни модели, а отказът от подбор се осланя на биологичните ценностни модели.

Декартовото „Мисля, следователно съществувам“ е исторически разтърсваща декларация за независимостта на интелектуалното еволюционно равнище от социалното, но дали Декарт би казал същото, ако беше китайски философ от седемнайсети век? И дори отговорът да е утвърдителен, щеше ли някой в Китай през седемнайсети век да го нарече блестящ мислител и да впише името му в историята? Декартовото твърдение би било вярно само ако гласеше: „Френската култура от седемнайсети век съществува, следователно аз мисля, следователно съществувам.“

Метафизиката на Качеството решава проблема с взаимоотношенията между разума и обществото, субекта и обекта, разума и материята, като ги съотнася към по-мащабна система на осмисляне. Предметите са неорганични и биологични ценности, докато субектите са социални и интелектуални ценности. Те не са две загадъчни вселени, които се носят в някакъв субектно-обектен сън без никаква реална връзка помежду си. Те имат реална еволюционна връзка. И характерът на връзката им е нравствен.

В рамките на еволюционната връзка можем да видим, че разумът има функции, които представят науката и философията в различна светлина. Разумът никога не си е поставял еволюционната цел да разкрие изначалния смисъл на Вселената. Подобно намерение му е приписано сравнително неотдавна. Историческата му цел е да помогне на обществото да намери храна, да разкрие опасностите, да победи враговете. Той може да се справи добре или зле в зависимост от понятията, които изобретява за целта.

Клетките Динамично изобретяват животните, за да се съхранят и усъвършенствуват. Животните Динамично изобретяват обществата, а обществата на свой ред Динамично изобретяват по същите причини интелектуалното познание. Ето защо на въпроса: „Каква е целта на цялото интелектуално познание?“, Метафизиката на Качеството отговаря: „Главната цел на познанието е да усъвършенствува и съхрани обществото по Динамичен път.“ Познанието е надрасло историческата цел и се превръща в самоцел, също както обществото е надрасло първоначалната си цел да запази физически човешкия род и се е превърнало в самоцел. Този процес на отдалечаване от първоначалните цели в посока към по-висше Качество е нравствен растеж. Той обаче не премахва първоначалните цели. И когато нещата се объркат и се отдалечат прекалено много, полезно е да се напомни каква е отправната точка.

Метафизиката на Качеството посочва, че общественият хаос на двайсети век може да се намали чрез връщане към отправната точка и преоценка на изминатия път. Според нея господството на обществото над разума е безнравствено поради същите причини, които определят безнравствеността на господството на родителите над децата. Но това не означава, че децата трябва да убият родителите си, нито пък че интелектуалците трябва да убият обществото. Интелектът може да поддържа статичните модели на обществото, без да се страхува от господството, като внимателно разграничава нравствените въпроси от социално-биологичен и интелектуално-социален характер и не допуска посегателства в едната или другата посока.

Важен тук е сблъсъкът не просто между общественото и биологичното, а между два съвършено различни нравствени кодекса, където обществото е средният термин. Съществува нравствен кодекс на отношенията между общественото и биологичното, както и нравствен кодекс на отношенията между разума и обществото. Всъщност Райгъл не нападаше Лайла, той нападаше нравствения кодекс на отношенията между разума и обществото.

В битката на общественото срещу биологичното новите интелектуалци на двайсети век застават на страната на биологията. Обществото може да се справи с биологията само със затвори, оръжие, полиция и армия. Но когато интелектуалците начело на обществото подкрепят биологичното в борбата срещу общественото, обществото попада под кръстосан огън и остава беззащитно.