Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Двойното политическо поражение е неизбежно и през 1968 година то отрязва един от последните велики либерални лидери интелектуалци от периода на Новия курс — кандидата на Демократическата партия в президентските избори Хюбърт Хъмфри.

„Нагледал съм се на такива работи! — възкликва Хъмфри на злополучния конгрес на демократите през 1968 година. — Видял съм предостатъчно!“ Но той не намира обяснение, нито изход, както впрочем всички останали. Великата революция на интелектуалците от първата половина на двайсети век, тази очовечена от разума мечта за „Велико общество“, е убита в собствената клопка на освобождението от обществените ограничения.

Федър смяташе, че революцията на хипитата би могла да отбележи същия напредък спрямо двайсетте години, както самото второ десетилетие спрямо социалните деветдесет години на миналия век, но след анализа стигна до извода, че революцията на шейсетте с техния „Динамизъм“ е допуснал катастрофална грешка, която я смазва още преди фактическото й начало.

След като хипитата отхвърлят наследените обществени и интелектуални модели, остават само два пътя напред: към биологичното качество и към Динамичното Качество. Революционерите от шейсетте години смятат, че тъй като и двете са антиобществени и антиинтелектуални, би трябвало да са тъждествени. Ето голямата им грешка.

Американските автори, които по онова време пишат за дзен-будизма, са красноречив пример за объркването. Често се смята, че при дзен-будизма „всичко може да мине“ без затруднения. Ако изпълняваш всички свои хрумвания, без да се съобразяваш с обществените норми, ще проявиш заложеното в природата ти начало на Буда. Това не може да не е звучало странно за дошлите в САЩ японски учители по дзен. Японският дзен-будизъм е така педантично привързан към нормите на обществената дисциплина, че пред него пуританите изглеждат едва ли не разпуснати.

През петдесетте и шейсетте години Федър също бе смесвал биологичното качество и Динамичното Качество, но Метафизиката на Качеството очевидно му помогна да преодолее объркването. Когато се получи объркване между биологичното качество и Динамичното Качество, резултатът е нарастване на Динамичното. Това е изключително разрушителна форма на израждане, пример за нея са убийствата в Мансън, лудостта в Джоунстаун и общото увеличаване на престъпността и наркоманията в цялата страна. В началото на седемдесетте години хората започват да го осъзнават и се отдръпват от движението, а революцията на хипитата, също както революцията на интелектуалците през двайсетте години, се превръща в неуспял морален бунт.

Федър вече виждаше как нравствените движения търпят провал. Революцията на интелектуалците подкопава устоите на социалните модели, а революцията на хипитата — основите както на статичните, така и на интелектуалните модели. На тяхно място не идва нищо по-добро. В резултат се влошава социалното и интелектуалното качество. Спада общото равнище на интелигентността в Съединените щати според стандартните тестове. Организираната престъпност става все по-могъща и по-зловеща. Градските гета се разрастват и опасностите в тях се увеличават. Краят на двайсети век в Америка прилича на затегнат и ръждив интелектуален, социален и икономически колан — обществото се отказва от Динамичното усъвършенствуване И се мъчи бавно да се върне към последната статична дупка, към викторианството. Нахлуват все нови и нови Динамични чуждестранни култури, защото то е неконкурентно. В бедните градски квартали, където старите викториански морални норми са почти разрушени, не се заражда мечтаният от революционерите нов рай. Те изпадат отново под властта на терора, насилието и бандите убийци — старата биологична нравственост за правото на силния в праисторическото разбойничество, което първобитните общества си поставят за цел да превъзмогнат.

Федър обърна поглед към прозореца на хотелската стая и мрака зад него. Всеки път, когато се връщаше в Ню Йорк, си задаваше един и същи въпрос: ще оцелее ли този град или не? В него винаги са съществували социални проблеми, но той ги е преодолявал и е излизал оттам укрепнал. Можеше да се повтори същото, ала този път перспективите не изглеждаха блестящи. Федър си спомни заглавието, с което през викторианската епоха Ръдиард Киплинг описва Калкута — „Градът на ужасните нощи“: Ето в какво се превръщаше Ню Йорк.

Няма по-Динамично място в света, но цената, която трябва да платиш, за да бъдеш Динамичен, е нестабилността. Всяка Динамична ситуация е заплашена от сътресения, разяждане и дори пълен провал. Винаги когато правиш стъпки към неизвестното, поемаш риска да бъдеш смазан от него. Винаги се е водела битка между най-Динамичните и най-моралните, от една страна, и най-биологичните и най-неморалните, от друга, между отличниците и двойкаджиите. Хората от междинните групи живеят в други квартали и предградия и се занимават със статични неща. Но сега победата май беше на страната на втората група.