Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

От хотелския прозорец с изглед към парка сякаш се виждаше как от гетата в северната част се надига ужасна нощ, как социалните модели са затъмнени от нахлуващите необуздани биологични модели, които затягат обръча и постепенно приспиват Ню Йорк за вечен сън. Това не е война на раси или култури. Войната се води от обществото срещу моделите на разума и моделите на биологията, отслабени от допуснатите през двайсети век грешки.

Най-зловещото в разпадането на Римската империя е, че завоевателите й така и не разбрали, че са я покорили. Те парализирали моделите на римската обществена структура до такава степен, че всички просто я забравили. Данъците станали несъбираеми. Във войската от варвари наемници вече не се плащали заплати. Всичко рухнало. Моделите на цивилизацията били забравени и на тяхно място се настанила тъмна епоха.

Федър не беше съвсем сигурен, но му се струваше, че по улиците забелязва една особена кротост, каквато не помнеше да е виждал преди. Зловещата кротост на остарелите и покварени култури, кротостта на неаполитанските улични песни и старите мексикански canciones . Тя не се дължи на липса на насилие, напротив, породена е от прекомерното насилие. Живей и остави другите да живеят. Избягвай неприятностите. Кротостта на човек, който се е отказал да се бори открито, защото е прекалено опасно. Федър изпитваше лошото чувство, че тук става нещо подобно на разпадането на Римската империя. Зловещото в Ню Йорк сега беше, че моделите, на които се крепеше градът, оставаха неразбрани или че хората, които ги разбираха, нямаха власт върху останалите.

Смъртоносната нощ се спускаше над града, защото бяха парализирани интелектуалните модели, които би трябвало да управляват, да разкриват заплахата и да поведат битката срещу нея. Парализата се дължеше не на външни сили, а на вътрешния строеж на тези модели, които тъкмо затова не успяваха да осмислят събитията.

Все едно да наблюдаваш как паякът изчаква, докато осата се готви да го нападне. Той може да избяга по всяко време, за да спаси живота си, но не го прави. Просто чака, скован от някакъв вътрешен модел на реакциите, поради който не успява да забележи смъртната опасност. Осата снася яйцата си в тялото на паяка и животът му продължава, докато ларвите не го заръфат и не го унищожат бавно.

Според Федър Метафизиката на Качеството можеше да замести парализиращата интелектуална система, която не противостои на разрухата. Парализата на Щатите е парализа на нравствените модели. Нравствеността не може да функционира нормално, защото от интелектуална гледна точка е обявена за незаконна от господствуващата в съвременното обществознание субектно-обектна метафизика. Субектно-обектните модели никога не са имали за цел да управляват обществото и не се занимават с това. Но когато получат възможността да го управляват, да определят моралните норми и да диктуват ценностите, когато обявят, че няма ценности и няма морал, резултатът не е напредък. Резултатът е катастрофа в обществото.

Точно този интелектуален модел на аморална „обективност“ е в дъното на влошаващото се положение в американското общество, защото руши статичните социални ценности, които биха предотвратили процеса на влошаване. Той заклеймява социалното потисничество като най-големия враг на свободата, но не успява да предложи нравствен принцип, разграничаващ Галилей, който се бори срещу потисничеството на обществото, от най-обикновения престъпник, който също му се противопоставя по свой начин. Затова защитава и двамата. И именно тук се корени проблемът.

Федър помнеше събиранията на интелектуалци като него през петдесетте и шейсетте години, които всъщност изразяваха възхищението си от епизодичните появи на разни престъпни типове. „Ето ни — сякаш казваха те, — пласьори на наркотици, деца цветя, анархисти, борци за граждански права, университетски преподаватели — всички ние сме братя по оръжие в битката против жестокия и покварен обществен строй, който е общият ни враг.“

Всички по тези събирания мразеха ченгетата. Всичко, което се противопоставяше на полицията, се смяташе за добро. Защо? Ами защото полицаите не проявяват интелектуалност по нито един въпрос. Те са само опората на обществения строй. Почитат системата и мразят интелектуалците. Почти кастово разделение. Полицията принадлежеше към низшата каста. Интелектуалците поставяха себе си над престъпността и насилието, с които полицаите се бореха всекидневно. Освен това полицаите не бяха и достатъчно образовани. Най-добре беше да им се отнеме оръжието. Така щяха да заприличат на полицията в Англия, където нещата вървяха по-добре. Смяташе се, че престъпността се поражда от полицейските репресии.