Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

В цялата тази тълпа блудкавата, неизбистрена каша, наречена „права на човека“, минаваше за морал. Освен това човек трябваше да е „разумен“. Федър не беше чувал съдържанието на тези понятия да се разкрива някъде. Очакваше се те да се приемат безрезервно.

Сега вече знаеше, че никой не ги обяснява, защото не може. В субектно-обектното възприемане на света тези понятия нямат никакво значение. Не съществуват „права на човека“. Не съществува нравствена разумност. Има само субекти и обекти, нищо друго.

Единствено Метафизиката на Качеството може да разплете сантименталното кълбо от логически несъществуващи понятия. Според нея под „права на човека“ обикновено се подразбира моралният кодекс на взаимоотношенията между разума и обществото, нравственото право на разума да се освободи от контрола на обществото. Свобода на словото, свобода на сдружаването и на пътуването, съдопроизводство със съдебни заседатели, неприкосновеност на личността, управление на основата на съгласието — тези „права на човека“ без изключение са въпроси на взаимоотношенията между разума и обществото. Според Метафизиката на Качеството „правата на човека“ имат не само сантиментална, но и разумна, метафизична основа. Те имат първостепенно значение за еволюцията от по-низши към по-висши форми на живот. Зад тях стоят истински неща.

Но освен това Метафизиката на Качеството посочва, че моралният кодекс на отношенията между разума и обществото изобщо не се покрива с моралните кодекси на отношенията между общественото и биологичното, възникнали още в праисторически времена. Те представляват съвършено различни нравствени равнища и не бива да се смесват.

Ключовото понятие при объркването на двете равнища е „общество“. Добро ли е обществото, или е зло? Въпросът подвежда, защото понятието „общество“ се появява и на двете равнища, но в единия случай е по-висшият еволюционен модел, а в другия — по-низшият. Ако двете равнища на морални кодекси не се разграничат, може да изпаднем в парализиращо объркване дали обществото е нравствено или безнравствено. Точно това парализиращо объркване е присъщо на всички днешни съждения за нравствеността и обществото.

Идеята, че „човек се ражда свободен, но навсякъде е окован“, никога не е била вярна. Няма по-жестоки вериги от веригите на биологичната необходимост, която не подминава никого. Обществото съществува главно за да освободи хората от биологичните вериги. То така изумително добре се е справило със задачата си, че интелектуалците понякога забравят този факт и му отвръщат с позорна неблагодарност.

Днес живеем в интелектуален и технически рай, но и в нравствен и социален кошмар, защото в борбата си да се освободи от социалното равнище интелектуалното пренебрегва ролята на общественото в контрола над биологичното. Интелектуалците не разбират, че океанът от биологично качество непрекъснато е потискан от обществения ред.

Биологичното качество е необходимо за оцеляването. Но когато заплашва обществото с гнет и разруха, то се превръща в зло само по себе си, във „Великия сатана“ на западната култура от двайсети век. Една от причините за фанатизма на фундаменталистките мюсюлмански култури е омразата им към Запада, освободил биологичните сили на злото, срещу които ислямът се е борил векове наред.

Метафизиката на Качеството подчертава, че вярата на интелектуалците от двайсети век в изначалното добро у човека е колкото спонтанна и естествена, толкова и катастрофално наивна. Идеалът за едно хармонично общество, където всеки доброволно сътрудничи с всички останали за общото благо, не е нищо друго освен чудовищна измислица.

Той се разминава с научните факти. Изследванията на костите, останали от пещерните хора, показват, че във времената, предшествували обществото, нормата е канибализмът, не сътрудничеството. Първобитните племена като американските индианци никога не са поддържали добри отношения със съседите си. Организирали са засади, подлагали са ги на мъчения, пръсвали са черепите на децата върху скалите. Ако човекът е добър по рождение, тогава може би доброто у него е изобретило обществените институции за потискане на тази биологична диващина.

Изведнъж се оказва, че сме се върнали при отправната точка: при основателите на американската култура — пуританите, така отдадени на борбата за освобождаване от „първородния грях“. Митовете, с които те обясняват първородния грях, вече не вършат работа в науката, но вгледаме ли се какво в тяхното общество е било обявено за грях, ще видим нещо забележително. Пиенето, танците, сексът, свиренето на цигулка, хазартът, мързелът са все биологични удоволствия. Ранната пуританска нравственост до голяма степен е потискала биологичното качество. В Метафизиката на Качеството старата пуританска догма е изчезнала, но практическите и нравствените съждения намират разумно обяснение.