Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

След малко Лайла почувствува топлината на тялото до своето. Пак го залюля. После тихо му запя песничка, която знаеше отдавна.

„Притежава ли Лайла Качество?“ Въпросът изглеждаше неизчерпаем. Федър вече бе измислил един отговор: „Биологично да, социално не“, но той не стигаше до най-дълбоката същност. Тук имаше още нещо освен социалното и биологичното.

Федър дочу гласове в коридора, които станаха по-силни и се доближиха, после пак се отдалечиха.

Всъщност след края на Първата световна война в картината се намесва и интелектуалното равнище, което започва да господствува над всичко. Именно интелектуалното равнище объркваше всичко. Въпросът, дали промискуитетът е нравствен, е имал своето решение от праисторическите времена до викторианската епоха, но изведнъж всичко се обръща с главата надолу заради новото господство на разума, който твърди, че безразборните полови връзки не са нито морални, нито неморални, те са аморално човешко поведение.

Сигурно затова Райгъл се ядоса толкова в Кингстън. Според него Лайла беше безнравствена, защото бе разбила едно семейство и бе съсипала общественото положение на един мъж — биологичен модел на качеството и секса, — бе разрушила един социален модел на качеството, едно семейство и една кариера. Райгъл се вбесяваше, че тъкмо в такива моменти се намесват разни интелектуалци като Федър, които заявяват, че не е било разумно да се потискат биологичните нагони, че такива въпроси трябвало да се решават на основата на разума, а не на обществените норми.

Но ако Райгъл отъждествяваше Федър с този кодекс на отношенията между разума и обществото и причинените от него вълни на обществен подем, той явно бъркаше. Метафизиката на Качеството изкоренява интелектуалния източник на объркването. Учените твърдят: „Науката не се занимава с ценности. Науката се занимава само с факти.“

В субектно-обектната метафизика това банално съждение е неоспоримо, ала Метафизиката на Качеството задава въпроса, с кои ценности не се занимава науката.

Земното притегляне е неорганичен ценностен модел. Но науката не се ли занимава с него? Истината е интелектуален ценностен модел. Науката не се ли занимава с нея? Ученият може на основата на разума да възрази, че нравственият въпрос: „Редно ли е да убиваш ближния?“, не е въпрос на науката. Но може ли със същата увереност да твърди, че нравственият въпрос: „Редно ли е да се фалшифицират научни данни?“, не е въпрос на науката? Може ли като учен да заяви, че науката не се занимава с фалшифицирането на научни данни? Ако реши да извърта и се помъчи да твърди, че това е нравствен въпрос за науката, но не е част от нея, той ще изпадне в шизофрения. По такъв начин ще признае, че съществува реален свят, който науката не е в състояние да разбере.

Метафизиката на Качеството ясно заявява, че науката не се занимава единствено със социалните ценности и нравственост, особено църковните.

За това съществуват важни исторически причини:

Учението за липсата на връзка между науката и нравствеността в обществото може да се проследи чак до древногръцкото убеждение, че мисълта е независима от обществото, съществува самостоятелно и няма родители. Древните гърци, като например Сократ и Питагор, проправят пътя за основния принцип на науката — истината съществува независимо от общественото мнение. Определят я прякото наблюдение или по експериментален път, а не разпространеното мнение. Идеята за независимостта на науката от обществото никак не е била безопасна за ранните си поддръжници. Заради нея са умирали хора.

Борците, бранили науката от контрола на църквата, твърдят, че науката не се занимава с нравствеността. Интелектуалците оставят църквата да решава въпросите на нравственото. Но по-обхватната интелектуална конструкция на Метафизиката на Качеството изяснява, че политическата битка на науката за освобождаване от господството на обществените морални норми всъщност е нравствена ! Тя е битка на по-висшето, интелектуалното еволюционно равнище, което се стреми да не бъде погълнато от по-низшето, социалното равнище.

След като изясни изхода на политическата битка, Метафизиката на Качеството може да се върне към първоначалния въпрос и да го зададе по следния начин: „ Всъщност колко независима е науката от обществото?“ Отговорът е: „Изобщо не е независима.“ Науката, за която социалните модели нямат значение, е също толкова нереална и абсурдна, както обществото, за което биологичните модели нямат значение. Тя е невъзможна.