Траян Първанов - Незавършена поема

Бистрия дъждец отърсил с длани
пак сьм пътник
и дъхът ми спира —
пред заоблени от сняг балкани,
под които глъхнат вълчи дири.

А пръстта дими и с пьлни шепи
пия в извори вода прозрачна,
и с очи от светлината слепи
искам пак за нещо да заплача.

После теб, Родино! Песен литва
и мъже пред Дунав думи сричат.
И Околчица е храм молитвен,
в който трябва да се коленичи.

ПОД ЗВЕЗДИЧКА —
БОДЪР И ВЪЗТОРЖЕН
бързам днес
през краткото си време —
утре в две-три страници да сложа
тази незавършена поема.

И тече животът — гасне ручей,
но гърми под преспите водата
и се блъска в порива стозвучен
с лудия копнеж към свободата.

В дните като капка заблестяла
със трицветен накит под простора —
ще се пръсна в светлината бяла,
но ще падна в ручея ви, хора!

Приемете ме добър и нежен,
даже и обречен на забрава —
като шепа рехав сняг от Вежен
и роса от дунавска дъбрава.

И по устни — от сина към внука —
ще се скитам в дните поривисти,
ще осъмвам на хайдушка бука,
ще шумя в дьбиците разлистен.

И ще стихна в шепот на тинтява
без да търся почести, заслуги.
Песента ми незавършена остава,
за да я подемат утре други…