Мери Пътни - Дивачката

Въпреки умората в главата му препускаха твърде много мисли, за да му позволят да заспи. Изведнъж му хрумна да отиде в библиотеката и да вземе някоя книга за Индия. Ако научеше повече за страната, може би щеше да успее да разбере и Мериъл по-добре.

Кайл знаеше много за Индия — той винаги бе обичал книгите за далечни и екзотични земи. Доминик обаче се запита дали брат му се бе отдалечавал на повече от шестстотин километра от Лондон, защото старият Рексъм държеше изкъсо юздите на своя по-голям син и наследник.

Не знаеше дали да се радва, или ядосва, че брат му навярно е добре информиран относно страната, в която бъдещата му съпруга е прекарала две години от живота си. Доминик тръсна глава, взе лампата и слезе тихо на долния етаж. Библиотеката бе пълна с книги и удобно обзаведена. Би било приятно да седи и да чете тук през някой дъждовен следобед край камината, заобиколен от домашните любимци на Мериъл.

Когато приближи, видя, че вратата е отворена и отвътре се процежда светлина. Сигурно някоя от дамите също бе дошла да си избере книга преди лягане. Доминик спря на прага и погледът му обходи стаята. В дъното горяха няколко свещи. В края на кръга от светлина се виждаше малка женска фигура, застанала до една от лавиците с книги и съсредоточена в някакво томче. Полумракът и сребърната коса го наведоха на мисълта, че е госпожа Ректър.

В този миг жената върна книгата на мястото й и издърпа друга. Тогава се обърна леко. Доминик я видя по-ясно и челюстта му увисна. Мериъл! Четеше! Шокът не бе по-малък отколкото, когато я чу да пее и разбра, че не е няма.

Дали просто не разглеждаше някой том с гравюри и илюстрации? Наблюдаваше я как погледът й пробягва по страницата. Не, тя съвсем определено четеше. Джена Еймс му бе казала, че Мериъл се е научила да чете още на четири години, но той предположи, че вследствие на ужасната травма е забравила това умение, както и много други.

Младият мъж влезе с решителни крачки. Едва се сдържаше да не избухне. Мериъл чу стъпките му и рязко вдигна глава. Очите й се присвиха като на котка.

— Каква изненада, лейди Мериъл — студено рече той. — Коя е тази книга, дето толкова ви е завладяла?

Очите й блеснаха. Изглежда обмисляше дали да не побегне, ала нямаше как да се промуши край него. Доминик застана до нея и взе томчето от ръката й.

— Уилям Блейк 13 13 Английски художник, гравьор, поет и мистик, водеща фигура в романтичния период. Илюстрира с водни бои поемите си, както и произведения от Джон Милтън, Уилям Шекспир, Данте и Библията. Роден е в Сохо, Лондон. — Б.пр. . „Ода за невинността“. — Мнозина го смятаха за луд, но Доминик харесваше работите му. Илюстрациите и стиховете му за неземния свят сигурно са събудили възхищението на Мериъл.

Остави книгата на масата и взе друго тънко томче. Джон Кийтс. Отвори го и погледът му попадна на следните стихове:

Затвори рязко книгата. Мили Боже! Нима Кийтс бе срещнал Мериъл!

Опитвайки се да запази самообладание и да прикрие болката си, Доминик рече:

— Значи си ни правила на глупаци! След като можеш да четеш, със сигурност разбираш и говоримия език. А цялата тази къща се върти около теб и всички се опитват да ти доставят удоволствие. Ти обаче не даваш нищо в замяна. Нищо!

Когато гласът му се извиси, Мериъл го заобиколи и се втурна към вратата. Доминик я улови за раменете и я завъртя към себе си. Достатъчно бързо се отдръпна, за да избегне хищно извитите й нокти.

— Дръж се прилично, малка дивачке!

Изтегли разхлабената си вратовръзка и завърза китките й. Мериъл го ритна, но босите й крака не му причиниха особена болка. Доминик я грабна и я понесе към дълбокото кресло, осветено от свещите.

— Защо, Мериъл? — попита тихо той. — След като можеш да четеш и да пееш, значи можеш и да говориш. Стига да поискаш. Сигурен съм в това. Защо си мълчала през всичките тези години?

Тя рязко извърна глава, за да избегне пронизващия му поглед. Ала не се опита да избяга. Само се сви на топка, изолирайки се от него и от всичко наоколо. С копринения пеньоар, наметнат върху фината нощница, тя изглеждаше малка, крехка и много женствена.

Доминик се почувства като последен грубиян, затова развърза ръцете й и захвърли вратовръзката си.

— Това е твоят начин да избегнеш въпросите, нали? Ти си накарала всички да те смятат за побъркана, за да те оставят на мира. Плащаш обаче дяволски висока цена за свободата си.