Мери Пътни - Дивачката

Въпреки отчуждението, между тях все още съществуваше връзка. Преди няколко години Доминик бе хвърлен от коня си по време на лов, докато гостуваше в имението на един приятел. Отърва се с няколко счупени кости и спукан череп. Кайл пристигна от Лондон още на следващата вечер и го обсипа с упреци заради безразсъдството му. Ако не се чувстваше толкова зле, сигурно щеше да го удари. Вместо това, макар че никога нямаше да го признае на глас, се чувстваше смущаващо радостен, че вижда брат си.

Кайл приключи язвителната си лекция и освободи местния хирург, за да извика най-добрия лекар в централната част на страната. После спомените му бяха обвити в мъгла. Струваше му се, че брат му седи край леглото, докато самият той се мята неспокойно в полусъзнание. Мокреше лицето му със студена вода и го връщаше обратно, когато се опитваше да се надигне.

След като треската премина, Доминик реши, че е сънувал, защото Кайл вече не показваше никакво желание да изпълнява ролята на болногледачка. Дори едва разговаряше с него.

Веднага след като започна да се подобрява, Кайл си замина, без да даде никакво обяснение откъде е узнал толкова бързо за инцидента. По-късно Доминик откри, че никой от приятелите му не си е правил труда да уведомява семейството му за злополуката. Явно тайнствената връзка, която съществуваше между тях в детството им, бе довела Кайл при него. Брат му знаеше също и за раната му при Ватерло, макар че Доминик го разбра много по-късно. Като момчета подобни случаи бяха нещо съвсем обикновено. Понякога дори не можеше да различи своите чувства от тези на Кайл. След като пътищата им се разделиха, съзнателно бе потискал всичко това, но без особен успех.

Гърлото му се стегна от мъка. Как можаха двамата с Кайл да стигнат дотук? Всичко можеше да е толкова по-различно. Ако Кайл не беше властен, а Доминик беше по-търпелив и сдържан.

Миналото не можеше да се промени, но бъдещето… Мълчаливо си даде обет вече да сдържа гнева си, когато се срещнат, и да избягва да говори неща, за които знае, че биха провокирали брат му. И, за Бога, в никакъв случай не бива да се държи непристойно с бъдещата му съпруга. Неговият близнак никога нямаше да му го прости. Навярно щеше да реши, че той нарочно се е задявал с Мериъл като проява на тяхното отдавнашно съперничество.

Кога всъщност за последен път двамата бяха наистина близки? Вероятно когато майка им умря. Графинята бе повалена внезапно от силна треска и момчетата бяха повикани у дома. Ръгби беше по-близо и затова Доминик пристигна пръв. Тя се усмихна и прошепна името му. Майка им никога не ги бъркаше. После промълви тихо:

— Грижи се за брат си. Той не е като теб. Той… се пречупва много по-лесно.

Скоро след това се унесе в сън, от който така и не се събуди. С каменно лице графът се бе затворил в кабинета си. Доминик остана да чака пристигането на брат си. Не можеше да забрави последните думи на майка си. Закле се обаче, че никога няма да му ги предаде, защото Кайл би се почувствал унижен, че го е смятала за слаб. Доминик знаеше, че тя нямаше предвид това, но беше по-добре да не се опитва да му го обяснява.

Кайл пристигна късно през нощта. Доминик се спусна по стълбите, за да му съобщи ужасната новина. Погледът на брат му излъчваше безмълвна молба.

Той само поклати глава със стегнато гърло.

— Тя си отиде, Кайл. Последните й думи бяха за теб. Каза, че те обича. — В крайна сметка думите й означаваха точно това.

Лицето на Кайл се сгърчи.

— Тя е умряла, а аз не бях тук. Не бях тук!

Потресен от скръбта на брат си, Доминик протегна ръце и двамата се вкопчиха един в друг. Кайл се тресеше от ридания. Сълзи се стичаха и по лицето на Доминик. В този миг мъката ги свързваше както никога досега.

Споменът за онази болка опари душата му. Постепенно осъзна, че и в този миг усеща брат си. Изпита пак същата безкрайна тъга, както през онзи ден, когато Кайл го помоли да дойде вместо него в Уорфийлд. Всъщност сега мъката дори бе по-дълбока. Какво, по дяволите, ставаше?

Изведнъж осъзна нещо друго. Кайл не бе в страната. Къде ли бе отишъл? В Ирландия? Не, по-далеч. Може би Франция, или Испания, или Португалия. Бе заявил, че никакви съобщения няма да могат да стигнат до него. Но защо бе заминал в чужбина точно сега? Ако това бе просто пътуване за удоволствие, лесно би могъл да го отложи. А и откъде би се взела тази изгаряща печал. По дяволите, искаше му се да може да направи нещо.

А навярно това не бе толкова невъзможно. Щом той усещаше Кайл, значи брат му пък усещаше него.