Мери Пътни - Дивачката

Въпреки че през последната отсечка от пътя не бяха яздили много бързо, все пак конете се нуждаеха от добро изтриване. Щеше да научи и Мериъл. В Уорфийлд имаше достатъчно слуги, но една истинска ездачка трябваше да знае как сама да се грижи за коня си.

Младият мъж отведе Пегас в клетката и го наметна с одеяло. После приближи до Лунен лъч и вдигна ръце, за да помогне на Мериъл.

— Предполагам, че когато си била на пет години, едва ли са те учили как да се грижиш за коня си, затова преди обяд ще ти преподам един малък урок.

Мериъл преметна крак през гърба на кобилата, отпусна ръце върху раменете му и скочи. Но не се приземи с грацията на светска дама, а се отпусна в обятията му като жена, зажадняла за ласките на любовника си. Доминик се скова, но ръцете му инстинктивно се сключиха около кръста й. Това съвсем не влизаше в намеренията му, но, мили Боже, колко приятно бе да я усеща до себе си!

Разкъсван от желанието да я задържи в прегръдките си, разхлаби хватката си. Една благонравна дама щеше мигом да се отдръпне. Мериъл обаче бавно се плъзна надолу по тялото му, запалвайки буен пожар в слабините му.

После повдигна лице към неговото. Очите й бяха ясни и невинни. Как му се искаше да целуне тези полуразтворени устни. Да разпусне косите й и да зарови лице в блестящото им великолепие. А най-силно от всичко изгаряше от желание да я люби, докато и двамата се отпуснат с изнемощели тела.

Тогава тя докосна устните му с пръст. По лицето й пробягна лека усмивка. Доминик пое пръста й и го погали с език. Тя започна да вкарва и изкарва пръста си с естествена чувственост. Как можеше нещо толкова обикновено да бъде така възбуждащо?

Всъщност всичко у нея го възбуждаше. Вече бе невъзможно да отрича колко много я желае. Тази дива горска фея бе завладяла и тялото, и душата му.

Напомни си всички причини, поради които не биваше да продължава това. Улови ръката й и я отмести.

— Мериъл…

Преди да успее да продължи, тя обви ръце около врата му и се притисна към гърдите му. Доминик се отдръпна, но Мериъл го последва със сладката настойчивост на малко кутре, зажадняло за ласката на господаря си.

Продължаваше да отстъпва, докато гърбът му не опря в стената. Тя продължаваше да го следва, стъпила с малките си боси нозе върху ботушите му.

Изведнъж устните й се впиха в неговите, а пръстите й се заровиха в косите му. Устните й бяха неопитни, но прекрасни, топли и меки. Търсещи и подканващи.

Тутакси всички разумни мисли излетяха от главата му и той също я целуна. Имаше вкус на диви ягоди, свежи и дъхави. Костите й бяха дребни и деликатни, но силни, много силни. Плъзна ръка по гърба й, обхвана хълбоците й и я привлече по-плътно към себе си.

— Толкова си хубава — прошепна Доминик, а устните му целунаха шията й. Главата й се отметна назад и тя изпусна тежка въздишка. Беше невинна, но чувствена и страстна като Лилит — първата изкусителка. Вече почти бе изгубил разсъдъка си, изгарящ и тръпнещ от желание.

Тъкмо посегна към гърдите й, когато нещо го побутна в ребрата, изтръгвайки го от сексуалната мъгла. Доминик примигна замаяно и видя, че Лунен лъч, изоставена от господарката си, се опитваше да изяде сакото му. По-точно външния джоб. Младият мъж дрезгаво се засмя.

— Май искаш още захар, а момичето ми?

Без да погледне Мериъл в очите, той я отмести твърдо от себе си, като внимаваше малките й боси ходила да не попаднат под копитата на коня. После пъхна треперещи пръсти в джоба на сакото си, измъкна бучка захар и я подаде на Лунен лъч. Тя щастливо я лапна и го загледа отново с надежда.

Преструвайки се, че съвсем е забравил жарката прегръдка, Доминик хвана поводите на кобилата.

— Вие двамата с Пегас се нуждаете от добро разтриване.

С тези думи я отведе в клетката. Дължеше й цяла купа със захарни бучки, задето го бе спасила от временно умопомрачение. Господи, каква по-голяма лудост от тази да иска да се люби с бъдещата съпруга на брат си? Всички можеха да пострадат. Мериъл навярно не разбираше какво означава поканата й. Физическите последици от любовния акт не бяха толкова страшни. Но емоционалните и моралните можеха да бъдат катастрофални.

По дяволите, защо Кайл не е тук и не ухажва лично своята годеница?

Въпреки всичките си усилия не можа да потуши огъня в слабините си, нито желанието да научи Мериъл на това, която тя толкова силно искаше. Погледна през рамо. Стоеше си там, където я бе оставил, със стиснати юмруци и потъмнели от страст очи.