Чарлс Бенет - Дневникът на пирата

— Не ви ли стига толкова кръвопролитие? — кресна им той, сочейки с оръжието си някои от труповете, пръснати по палубата. — Времето за бой мина, момчета. Сега е време да се заемем с плячката и да проверим дали на този кораб има нещо за сръбване. Казват, че тия испанци пренасяли отбрани вина. Да видим дали ще ги предпочетете пред рома, прогизнали от грог къркачи! — По този начин Дългия Джон се опитваше да усмири моряците.

— Защо ме стисна така, че едва не ме удуши, а? — запита Грийзър, като разбра, че няма да се стигне до бой, и пристъпи напред. — Ти сам, Дълги, си началство. Би ли позволил някому от екипажа, и то на някакъв си новак, да се отнася тъй грубо с теб?

— Никой не би се и опитал, Грийзър. Мисля, че ти си виновен, щом не можеш да командуваш хората…

— Искаш да кажеш, че ти по умееш от мен да командуваш, а? Чувате ли го, момчета? Погледнете помощника, който ви е наплашил толкова, че не смеете да го докоснете дори когато ви пречи да правите каквото си искате. Хайде, момчета. Всички дружно да…

Думите му внезапно се смесиха със страшен вой от болка, когато Дългия Джон пристъпи напред и заби дългия си кинжал в тялото на втория помощник. Писъкът продължи още миг, после внезапно секна, като че животът го бе напуснал. Но Грийзър продължаваше да се държи на крака, докато десетина души го гледаха занемели. След това коленете на злополучният кандидат за главатар се подкосиха и той падна.

— Това е! — извика Дългия Джон предупредително. — Виждате какво се случи на Грийзър. Има ли и други бунтовници?

Въпреки ужасния пример моряците бяха толкова настървени, че нямаше да бъдат спрени така лесно. Сякаш подтикнати от един и същи порив, те връхлетяха яростно и четиримата бяхме принудени да отстъпим под напора на внезапната атака.

Схватката не трая дълго, ала боят бе жесток и четиримата скоро бяхме ранени. Аз трябваше да браня двама със сабята си, защото младежът от лявата ми страна нямаше друго оръжие освен юмруците си, ползата от които беше малка срещу стоманата. Освен това трудно можеше да си служи с дясната ръка. Дългия Джон, както винаги, се биеше със страшна сила и умение, затова беше най-малко пострадалият от нас и същевременно рани сериозно двама от нападателите си. Колкото до клетия Веселушко, който никога не се бе славил като добър боец, скоро бе повален на палубата и макар че храбро се изправи на крака, отново падна.

Въпреки упоритите усилия на Дългия и слабия отпор, който аз успях да окажа, ние не можахме да устоим дълго на бесния напор на разярените моряци. За наш късмет екна гръмлив глас, който ни заповяда да спрем боя. За моя изненада заповедта бе изпълнена моментално и когато се обърнахме, видяхме капитан Грим, който стоеше, облегнат на едно от оръдията на пленения кораб. Лицето му беше бледо и държеше едната си ръка на гърдите, като че там бе ранен. Ала единственото му око проблясваше строго, докато ни оглеждаше навъсен, досущ както учител сплашва с поглед ученици, които е хванал да вършат някаква пакост.

— За какво е цялата тази врява? — запита той.

Дългия Джон понечи да каже нещо, но един от пиратите, зъл човек, избухна:

— До гуша ни дойде от теб и от Дългия Джон, та ще ви пратим по…

Ръката на Едноокия се вдигна светкавично от гърдите му, в нея имаше пистолет. Пиратът, който го бе предизвикал така, получи куршум право в средата на челото и падна мъртъв.

— Има ли още бунтовници? — попита капитанът, като захвърли изпразнения си пистолет и извади друг. — Никой не отговаря, а? Значи мога да сметна, че сте се вразумили. Ако не бях ранен и малко уморен, щях да кажа нещо повече за това спречкване. А сега — всеки по работата си! — И когато моряците се помъкнаха като набити палета, добави: — Гледай да не си отвличат вниманието от задълженията, Джон, само така ще укротим размирния им дух. А ти, Бърт Дебнъм, ме заведи в моята каюта, защото аз… се чувствувам… малко… уморен.

И при последната дума всичката кръв се отцеди от лицето му и той падна в безсъзнание на палубата.

Отначало помислих, че с припадъка на пиратския главатар метежът ще започне наново. Но единството на хората бе сломено и нямаше достатъчно смел човек да ги насъска пак да нападнат своите началници. Ето защо, макар че мнозина се спряха, за да видят какво ще се случи по-нататък, никой не посмя да ни докосне. Дългия Джон бързо схвана как стоят нещата.

— Заведи Едноокия в каютата му, Бърт — даде ми той знак през рамо. — А вие, приятели, докога ще се мотаете, та не прехвърляте товара на палубата. Хайде, размърдайте се! — Така с енергични команди, примесени с добродушни закачки, помощникът накара хората да се заловят отново за работа, като остави на мен да се погрижа за ранения капитан.